Белокосият човек зад колата изведнъж се изправи, държейки някакво устройство с форма на рог.
- Аррон, отговори на проклетия телефон - прозвуча гласът на шериф Купър. - Какво става там? Казах ти, че ще отнеме време, за да уредим синовете ти да бъдат преместени от окръжния арест. Има много бюрокрация, която трябва да се минат. Вдигни телефона!
- Лъжеш ме, извика по-слаб мъжки глас от къщата. - Искам синовете си!
- Не лъжа, каза шерифът през силното устройство. - Казах ти истината. В моята станция нямаме условия да задържим хора, които арестувам дългосрочно. Имаме само няколко килии. Обикновено държа само пияници там или домашни нарушители за няколко часа, докато те отрезвят или се охладят.
- Тези видове имат моя Дарън! Видях как го отнесоха. Защо не го доведоха при мен?
- Казах ти. Те го взеха само за разпит, но след това ми го предадоха. Закарах го до окръжното управление. Дженифър и Зак добре ли са? Позволи ми да говоря с тях отново.
- Няма да получите нищо, докато не си върна синовете!
Мери подсмъркна.
- Той е застрелял един от тях. Знам го! Тя се изви в ръцете му. - О, Боже, Лаш!
Зрението му беше отлично през нощта. Той виждаше чистия ужас и паника в бледосините й очи.
- Трябва да направя нещо. Тя се мъчеше, опитвайки се отново да се освободи. - Пусни ме! Той е в предната част на къщата. Дори аз мога да го кажа. Ще вляза отзад. Има резервен ключ под камък до стълбите към антрето. Ще се промъкна и ще го ударя отзад или нещо такова!
- Не.
- Шериф Купър не прави нищо! Ами ако един от родителите ми кърви до смърт? Ридание е задави.
Тимбър изръмжа ниско на около шест метра застанал с останалите мъже.
- По дяволите хора, прошепна мъжът. - Вече щяхме да се справим с това, ако ни позволиха. Като офицери се заклехме да изпълняваме заповедите. Знам, че това е трудно за всички нас. Просто запазете спокойствие.
Брас и Джейд бяха дошли с тях. Те се приближиха до групата.
- Никой от нас не харесва това, призна Брас. - Но хората са отговорни.
- Заложниците са родители на полвинка от Видовете - Джейд направи пауза. - Можем да спорим за това.
Лаш наблюдаваше как полвинката му страда, агонията й се изрази на лицето й - и това му беше достатъчно.
Внезапно я вдигна, вървейки бързо, заведе я до Мел и Сноу, където седяха на одеялото.
Мери се биеше, риташе и го удряше.
- Пусни ме!
- Тишина, изръмжа той и след това на практика я заряза върху другата жена. - Дръж я.
Мел се поколеба, но след това направи, каквото той поиска, обви ръце около Мери и се опита да я задържи. Съпругата му не използва лакти върху нея, но тя се бореше.
Лаш приклекна, хвана лицето на Мери, за да я накара да го погледне.
- Ще взема родителите ти.
Мери замръзна, очите й се разшириха.
- Обещай да останеш тук. Ще ги взема.
- Лаш ... Тя пребледня.
- Обещай ми - изръмжа той. - Стой в безопасност.
- Ще я държим, закле се Мел, хвърляйки единия си крак над Мери.
Той стана и се обърна, като се блъсна право в Тимбър.
Мъжкият поклати глава.
- Не.
- Не съм офицер. Не съм давал обещания.
Тимбър изглеждаше раздвоен.
Джейд се прокашля.
- Той е от Дивата зона. Правят каквото си искат. Пусни го.
- Насърчаваш това? Брас звучеше разярено.
Джейд отвори уста, но Лаш го отряза.
- Вижте моята полвинка- изсъска Лаш. - Тя страда.
Мъжките се огледаха около него, където Мери седеше с другата половинка. Сега тя се беше вкопчила в другата жена, изглеждаше, че и двете бяха уплашени и плачещи едновремено.
Брас тихо изръмжа.
- Не изваждай от строя грешния мъж, Лаш. Опитай се да не убиваш в случай, че атакуваш бащата на жената. Бъди внимателен и отиди отзад. Вашата половинка е права. Гласът му долетя отпред, някъде близо до вратата на голямата площ на верандата. Знаеш ли изобщо как да използваш ключ?
Лаш пристъпи около мъжа, придвижвайки се отстрани на обора. Вид се измъкна от пътя му, без да се опитва да го спре. Той спря там, изучавайки откритата земя на къщата, обмисляйки как да стигне там, без да бъде видян.
Джейд се блъсна в него.
- Тръгни към дърветата, за да заобиколиш наоколо. Аз го обходих. Майната й на задната врата. Влез, през покрива. Кацни меко, за да заглушиш звуците си. Малко хора заключват прозорците твърде високо, за да могат да ги достигнат. Там има тавански прозорец. Видях го. Три етажа нагоре. Съмнявам се, че един стар човек би чул как го отворяш насила.
Лаш го изучи.
- Защо ми помагаш?
- Всички сме видове, но аз никога не успявам да правя забавните глупости. Върви за семейството на половинката си. Тя ще го оцени. Ще помоля Брас да се отправи до мястото, където е шерифът, да поиска разрешение да поеме. Той няма да се съгласи, но това би трябвало да разсее скапания човек в къщата.