Лаш забеляза пистолет, разположен на рафта над камината. Беше в обсега на стария човек. Той не държеше друг пистолет. Лаш можеше да види и двете ръце на мъжа, когато той стана по-развълнуван, докато говореше. Единият стискаше пръчката, но другият беше свит в юмрук.
- Ще ме накарат да ви убия, избухна стария човек. - Това шибано глупаво ченге! Трябваше само да ми доведе момчетата ми и толкова. Просто е. Защо, по дяволите, вече нищо не може да бъде така? Ще те застрелям в гърдите, Зак. Може да те избутам през вратата за да те види, че кървиш, това ще запали огън под дупето му, за да ми докара моите момчета. Доколкото знам, те вече трябва да са наблизо. Този задник ченгето е от типа, който трябва да измъкнеш това от което имаш нужда, защото е контролиращ ненормалник!
От стаята се разнесе тихо стенание.
- Искаш ли вместо това да те застрелям първа? Не клати проклетата си глава към мен, жено!
Лаш се изви и прескочи останалата част от пътя като тупна долу. Издаде малък тъп звук.
Той изрева и се втурна напред към стария човек.
Мъжът скочи, опита се да се завърти, но след това започна да пада. Лаш удари горната част на главата си в ниската арка, но пренебрегна леката болка, сграбчи мъжа, преди да успее да падне, и го разклати.
Палката падна на пода.
Лаш огледа частта от стаята, която не бе успял да види. Двама души лежаха на пода, с въжета около телата им, за да държат ръцете им плътно отстрани и краката им завързани заедно. Не можеше да види част от лицата им, тъй като дебел материал покриваше устата им. В очите им се показа ужас.
Женската приличаше много на половинката му с оцветяването си, включително очите си.
Той откъсна вниманието си от тях към слабия мъж, който се бореше с неговата власт. Видя ужас и в очите на този мъж. Неговите ръце замахваха към него.
Лаш отвори уста, блесна с зъби и изрева право в лицето му.
Очите на мъжа се завъртяха нагоре и той съвсем се отпусна.
Лаш го държеше. Той се втурна към входната врата и се опита да я отвори. Бравите предотвратиха това. Той осъзна как да ги завърти и отново ги дръпна. Вратата се отвори и той излезе навън, влачейки мъжа. Той го изхвърли не много внимателно на верандата.
- Елате да вземете лошия си човек, извика той.
След това отново влезе в къщата, без да чака отговор. Заключи вратата, за да попречи на мъжа да се опита да избяга обратно в къщата, ако се събуди и Лаш влезе в стаята, където двамата души бяха вързани със запушени усти.
Той спря , гледайки ги да се мърдат на пода. И двамата бяха с широко отворени очи, смърдяха от ужас, а женската хленчеше зад кърпата над устата си. Мъжкият се приближи по-близо до женската. Изглеждаше така, сякаш се опитваше да сложи тялото си между нея и Лаш.
- Държиш се като плячка, измърмори той. - Не съм изненадан. Вие сте родителите на Мери. Ще ви заведа при нея. Не умирайте от уплаха. Аз съм нейната полвинка. Няма да ви нараня.
Той тръгна към тях и приклекна до мъжа. Той имаше кафяви очи и светло руса коса малко посивяла на места.
- Казвам се Лаш. Спри да мърдаш. Той изучи въжетата. Те бяха на възли на различни места и щеше да има нужда от рязане. Нямаше нож и вероятно щеше да натърти хората, ако използваше ноктите си, тъй като прерязването на въжетата ще доведе до сериозно дърпане.
Той въздъхна и посегна към мъжа. - Не се бори. Той подуши, без да подуши кръв от нито един от двамата. Също не видя наранявания.
* * * * *
Пет минути по-рано
На Мери й прилошаваше на корема, докато стискаше ръката на Мел. Те се сгушиха едина до друга до плевнята, която баща й използваше за съхранение на стари мебели и косачката за косене на трева. Сноу беше зад гърба им. Той заплаши, че ще я грабне, ако се опита да се приближи до къщата. Това й попречи да се опита. Едно беше Лаш да я докосне. Съпругът на Мел все още я плашеше малко.
Лаш я беше оставил да тръгне след родителите й.
Не знаеше дали трябва да се чувства благодарна или ужасена. Може да бъде убит. Вътре имаше луд задник, който държеше майка и баща й като заложници. Този изстрел я накара да си представи най-лошото. Един от тях може да бъде застрелян. Лаш може да е следващият.
- Ще повърна.
- Не прави това. Ще се почувстваш по-зле - предупреди я Мел. - Още нищо не е станало. Просто Брас тича до шериф Купър и остана там. Може би се карат за поемането на контрола от Новите видове. Или Брас му казва за Лаш, който влиза в къщата. Обзалагам се, че е ядосан.