- Не ме пука. Мери се втренчи в къщата. - Успя ли Лаш да влезе?
Мел я притисна по-силно до себе си.
- Не знам.
- Не сме чували викове или повече изстрели. Това е добре.
Мери простреля Сноу с намръщен вид.
- Така е, настоя той.
Джейд Уайлд се затича към тях по задната страна на плевнята. Нови видове се преместиха от пътя му. Спря на около метър назад. Някой беше включил фенер, задействан от батерии, така че тя и Мел да виждат, тъй като беше доста тъмно. Зелените му очи бяха ярки и той се усмихна, показвайки бели зъби.
- Лаш е вътре. Видях го да влиза през много малък прозорец на тавана.
Мери се втренчи в къщата. Тя добре познаваше този прозорец. Там имаше само един. Преди това беше едно от летните й задължения като дете да го почиства, тъй като стъклото след известно време се замърсяваше от дъжда и зимните бури. Тя не можеше да си представи как Лаш преминава през този малък отвор, но вярваше на Джейд Уайлд.
Помогна й да се успокои да си представи Лаш на тавана. Беше висок, а таванът горе не беше. Вероятно ще трябва да се наведе малко, за да стигне до стълбището на втория етаж…
- Мамка му.
- Какво? - попита Мел.
- Помниш ли стълбите към тавана? В началото на лятото се качи с мен, за да ми помогнеш да потърся онзи сандък с албуми, които майка ми искаше да ти покаже, от детството ми.
Мел наистина си спомняше.
- Глупости. Надявам се да се побере.
- За какво говориш?
- Това е стара къща с странни харектеристики, отговори Мел. - Помисли за малко стръмно пространство, за да стигнеш до третия етаж.
Мери се притесняваше, че Лаш ще заседне с голямото си тяло и ще се залепи на стълбището. Тя самата едва успяваше на моменти. Родителите й никога не са се качвали там и винаги са я изпращали. Като дете беше забавно. Като възрастен, не толкова.
Минутите се отблъскваха в главата й влачейки се безкрайно.
- Какво става там?
- Все още не знам - прошепна Мел в отговор. - Все пак съм тук с теб. Имай вяра в своя мъж. Изглеждаше решителен и парите ми са върху него.
Съжалението силно удари Мери. Ами ако загуби и двамата си родители и Лаш? Трябваше да му каже „не“ и да го задържи при себе си. Не можеше да загуби всички. Стомахът й се сви и тя погълна жлъчката, която се издигаше. Заплахата от повръщане беше реална.
Изведнъж се разнесе приглушен рев.
Мери се разтърси и коленете й почти отстъпиха. Мел я държеше нагоре и тя реши да се преструва, че двете големи ръце, които стискаха бедрата й отзад, принадлежат на най-добрата й приятелка, вместо на съпруга на Мел. Сноу просто се опитваше да помогне.
Тя наблюдаваше къщата, търсейки каквито и да било признаци на Лаш, но всички прозорци оставаха тъмни и покрити. Светлините около къщата все още светеха, показвайки верандата и отстрани на къщата. Нито един от прозорците не се счупи и от тях нищо не се изби. Това, че също нямаше изстрел тя го отчете като нещо добро.
Шерифът изведнъж се изправи и вдигна високоговорителя си. Брас го сграбчи и го дръпна обратно. Те сякаш се караха помежду си, но тя не можеше да го чуе. Просто шериф Купър размаха свободната си ръка достатъчно, за да го забележи в светлините на къщата. Погледът й се спря на къщата.
Сърцето й заби силно, когато вратата внезапно се отвори и тя видя ...
Лаш. Той измъкна много по-дребен мъж и просто го пусна на верандата със силено тупване.
- Ела да вземеш лошия си човек, изрева той. След това се завъртя на бедрата си, затръшвайки вратата, когато се върна вътре.
- Мамка му! - изтърси Мел.
Мери се опита да хукне напред, но ръцете на Сноу на бедрата й се стегнаха и Мел отказа да я пусне. Шериф Купър стана и хукна към къщата със своя заместник. Брас тръгна с тях. Те подтичаха няколкото стъпала на верандата и тя не можа да види съборения човек, след като й препречиха изгледа. Вместо това тя наблюдаваше как заместникът посегна към белезниците на колана си.
Мъжки смях стресна Мери.
- Помолих Лаш да не убива мъжа. Той ме е слушал. Те не биха завързали китките на мъртво тяло.
Тя не погледна Джейд Уайлд, но отново се опита да се отдръпне от Мел.
- Хванаха го. Пусни ме.
- Още не - заповяда Сноу. - Може да има повече от тях.
- Има само един задник, аргументира се Мери.
- Нека Лаш се погрижи. Обещах му да останеш тук.
Искаше да се бие със Сноу, но смяташе, че е безсмислено.
Мъжете на верандата вдигаха задника, който беше държал родителите й като заложници. Тогава мръсника беше избутан напред от шериф Купър и заместник Томи. Всеки от тях го държеше добре за горната част на ръцете му, който бяха закрепени зад гърба му. Те го свалиха по стълбите, а той вървеше сам. Накуцвайки, всъщност, чак до колата на шерифа. Сложиха го на задната седалка.