- Къде са родителите ми? Лаш? Мери отчаяно искаше да влезе в къщата.
Брас сякаш се опита да влезе в къщата, но беше спрян от затворената врата. След това почука, удряйки я с юмрук.
- Защо не влиза? Мери трябваше да знае какво става.
- Как мога да знам? Стоя точно тук с теб, Мери.
- Извинявай, Мел. Тя обърна глава и хвърли умолителен поглед на Джейд Уайлд. Той имаше по-висик ранг от Сноу.- Те имат задника, арестуван в патрулната кола. Мога ли да тръгвам вече?
- Не. Изчакай. Може да има повече мъже, за които не знаем.
- Чухте този изстрел. Ами ако някой от родителите ми е наранен?
- Мери!
Тя извъртя глава към звука от гласа на Лаш.
Очите й светнаха, когато той заобиколи задната част на къщата - и й отне секунда, за да осъзнае, че той има нещо над двете си рамене, ръцете му са закачени по гърба на ...
Краката на родителите й. Той ги носеше.
- Той ги има - ахна Мел.
Сноу я освободи и се втурна около тях. Така направиха и много други Нови видове. Най-малко дузина от тях изскочиха от около плевнята, насочвайки се към Лаш, докато той продължаваше да върви с родителите й преметнати през раменете му . Около телата им имаше въжета, преплетени, които тя можеше да види дори отдалеч, от глезените им, над панталоните им на прасците, зад коленете им, около задните части на бедрата и дори през задниците им.
Захвата на Мел се отслаби и Мери се възползва, освобождавайки се и бягайки. Тя почти се спъна, но запази равновесието си. Новите Видове се срещнаха с Лаш и се опитаха да отнемат родителите й от него, но той им изръмжа.
- Водя ги при Мери. Някой да вземе нож, за да пререже въжетата. Имат крехка кожа. Не исках да използвам ноктите си, за да скъсам въжетата, защото те вероятно биха се натъртили. Мери, те са невредими. Просто се страхуват.
Тя стигна до него и се загледа в родителите си. Поне гърбът им. Сълзите я заслепиха, когато най-накрая вдигна очи към Лаш.
Той й отправи огромна усмивка, показвайки зъбите си.
- Казах ти, че ще ти ги донеса.
- Лаш - заповяда Брас, - нека да ги вдигнем от теб.
Лаш накрая рязко кимна. Новите видове се доближиха, като нежно стиснаха всеки от родителите й и ги вдигнаха от Лаш. Веднага щом ги свалиха, той я сграбчи, вдигна я и Мери беше притисната в мечата му прегръдка.
Тя се сви в него.
- Благодаря ти! После се размърда. - Пусни ме. Трябва да ги проверя.
Лаш въздъхна, но той я спусна.
- Те се държат като плячка - измърмори той. - Това е и причината, поради която не ги развързах. Вероятно щяха да избягат, за да се скрият от мен, и щеше да отнеме повече време да ти ги донеса.
Мери избърса сълзите си. Новите видове бяха положели родителите й по гръб на земята и прерязваха въжетата. Баща й беше освободен пръв и той разкъса кърпата около устата си. Мъчеше се да седне.
Един от Новите видове внимателно му помогна, но бързо го освободи. Брас беше първият, който им заговори.
- Вие сте в безопасност. Шериф Купър има мъжа, който се опита да ви навреди. Някой от вас има ли нужда от медицинска помощ? Можем да ви отведем до Резервата и нашите лекари да ви лекуват.
Изглежда, че баща й не я забеляза там, а вместо това се приближава до майка й. Новите видове прерязваха последните въжета, около нея. Баща й помогна на майка й да седне и да махне превръзката от устата й.
- Джен, говори с мен, скъпа.
Майка й се наведе към него.
- Добре съм Зак. Това е едно приключение, без което бих могла да мина. Да бъдем вързани като пуйка на Деня на Благодарността и да станем заложници никога не е било в нашия списък с желания.
Мери се приближи до тях, когато Новият вид отстъпи малко от родителите й, за да им даде място. Лаш остана близо до нея.
- Добре ли си?
Родителите й спряха да се прегръщат, но въпреки това се държаха един за друг. И двамата вдигнаха поглед към нея. Баща й проговори пръв.
- Трябва да направиш сериозно обяснение, Бийн.
- Бийн? Лаш се притисна към гърба й и плъзна ръка около кръста й. - Казва се Мери. Той спусна уста по-близо до ухото й. - Има ли нужда от психиатър? Умът им да не е разбит?
Мери се облегна на него и обърна глава, за да надникне в лицето му.
- Това е прякор, с който са ме нарекли още преди да се родя. Никога не ме наричай така. Тя отново се съсредоточи върху родителите си. - Трябва да направя някакво обяснение? Аз! Какво правите в вкъщи? Предполагаше се, че сте във Вегас.
- Криеше нещо от нас, обясни майка й. - Разбрахме това, след като ни натисна толкова силно, за да напуснем ден по-рано от планираното.
- Ние не сме наивни, добави баща й. - В апартамента ти беше влизано с взлом, а ти ни подтикваше да поемем рано. Ти криеше нещо. Предположихме, че може да имаш тормозещо те бивше гадже което да те преследва. Някои от мъжете, с които си се срещала, не са точно добри или почтени.