- Каза, че ти е половинка, прошепна майка й. - Вярно ли е?
- Лаш, нали? Баща й се намръщи на Новия вид, който я държеше. Тогава баща й се втренчи в Мери. - Сега, както казах, трябва да обясниш. Например защо онзи чудак дойде тук да те търси и след това насочи пистолет срещу нас.
- Той ме накара да завържа баща ти, информира ги майка й. - Преди да ме върже. Беше луд. Излизала ли си с един от синовете му?
- Не! Мери отрече. - Искам да кажа, не, не съм се срещал с нито един от синовете на този луд мъж. Но Лаш ...
Не беше сигурна как да им обясни как Лаш е влязъл в живота й. Би било неудобно да признае как са се запознали и как тя веднага е спала с него. Те щяха да й изнесат лекция за скока в леглото с момче. Особено мъж лъв.
Мери почувства облекчение, когато Мел пристъпи напред, държейки ръката на Сноу.
- Мога напълно да обясня, каза им Мел. - Това е моя вина. Виждате ли, бях напълно загубила сърцето си от първия път, когато видях Сноу да влиза в закусвалнята, но Мери нямаше право да казва на никого за това, че сме заедно. И така започнахме да се срещаме, като всичко беше строго секретно, а Мери беше най-добрата приятелка някога. Съжалявам, че не можа да ви каже, но обещанието е обещание. Отгледа ли сте добра, надеждна дъщеря.
- Казах ви всичко за майка ми. Тя не го прие толкова добре, когато й казах, че се омъжвам за Сноу вместо за онзи стар вдовец, с когото ме искаше. Мери се намеси и пое ролята да бъде моето семейство и дори ми помогна да избера сватбената си рокля и всичко останало.
Родителите й слушаха захласнато.
- Тогава срещнах Лаш - добави бързо Мери. - Започнахме да се виждаме и аз се влюбих в него.
Мел я погледна и се усмихна.
- Да. Те със сигурност го направиха. Беше като любов от пръв поглед. Тя не можеше да ви каже нищо, защото, знаете нали ... свръхсекретни неща и да си добър приятел за мен и всичко.
Шериф Купър дойде, прочиствайки гърлото си.
- Имам нужда от изявленията и от двама ви, Дженифър и Зак. Имате ли нужда от линейка?
Баща й разплете ръце от майка й и се изправи, преди да й помогне да стане.
- По-здрави сме от това. Подът и въжетата бяха неудобни, но не е толкова лошо, колкото онзи къмпинг, който предприехме преди няколко години в пустинята, нали, Джен?
Майка й се засмя.
- Тази почва беше по-твърда от бетон. Ето защо купихме караваната с голямо легло.
- Имаше изстрел, напомни им шериф Купър.
- Този чудак изстреля куршум в дървото в камината. Той каза, че това може да те изплаши достатъчно, за да се съобразиш. Баща й хвърли поглед към Мери, преди да изучи Лаш. - Вие двамата не мърдайте. Имам много въпроси към вас.
Мери гледаше как родителите й вървят към колата на шерифа. Тогава тя се обърна в прегръдките на Лаш, взирайки се в него.
- Благодаря ти, че ги извади живи от там, Лаш.
Той се усмихна.
- Бих направил всичко за теб, полвинке. Ти си се влюбила в мен? Това беше ли истина?
Тя кимна, мигайки в отговор.
- Обичам те. Ти си моят лъв.
- Аз съм.
Тя погледна родителите си. Те стояха плътно един до друг, баща й с ръка около майка й, говореше с шерифа и няколко от заместниците му. Пристигнаха още.
- Вече не се държат като плячка. Мисля, че ще се оправят около нашите малки. Ще им позволя да прекарват времето си с тях.
Мери се обърна, опряла буза в гърдите му.
- Ще допусна това само, защото ти влезе там за мен и не пострада. Ще отбележа, че отново си арогантен.
Той притисна горната част на главата й и се засмя.
- Харесва ми да играя с теб.
Тя обви ръце около кръста му и го прегърна силно.
- Просто никога не променяй мнението си за нас.
- Това никога няма да се случи, обеща той, целувайки върха на главата й.
Епилог
Три седмици по-късно
Мери свикваше да бъде около Нови видове. Помогна й, че никой от тях не се приближи твърде много до нея и не се опита да я докосне, когато доставяха храна. Лаш винаги беше до нея, когато някой почука на вратата. Големият й лъв мъж понякога я побъркваше малко, но накрая винаги я разсмиваше. Беше трудно да му се сърди, когато той можеше с целувки да вземе дъха от нея и да казва супер сладки неща.
Оставаха дни да се върнат в мазето му. Животът в апартамента беше приятен, но на нея и липсваше страхотният му водопад. Те бяха ходили там няколко пъти късно през нощта, след като работните екипи приключиха за деня, за да видят как напредва работата на ъгъла в мазето, което сега беше разделено.
Леглото беше на пода и имаше достатъчно място, за да добави няколко скрина за дрехи там. Тя беше развълнувана, когато й донесоха дрехите от апартамента й. Повечето от нещата й се съхраняваха в друга секция на мазето и тя бе накарала НСО да дари мебелите й. Никога не беше обичала да носи спортни панталони, но сега вече не трябваше.