Тимбър кимна.
- Радвам се, че Уйнд е почти възстановен от лечебните лекарства.
Сноу се съгласи.
- Той е силен мъж.
- Ще дойдем с теб, предложи Джинкс. - Знаеш, че е най-добре да се придържаме към групи от поне четирима, докато не сме сигурни, че няма да има повече проблеми. Ще взема някой да попълни екипа ни.
- Да - съгласи се Тимбър. - Ще те подкрепим, Сноу.
- Тя ще си бъде у дома, докато не се излекува. Нямам нужда да идвате с мен.
Джинкс се изкикоти.
- Ще останем навън, за да следим за някой друг. Знаем, че искаш да останеш насаме с нея. Той изви вежди. - За да й помогнеш да се съблече и да се изкъпе. Ще й бъде трудно да измие косата си с наранена ръка.
Сноу изръмжа.
- Спри се.
- Говорих с Чаймс, добави Джинкс.
Сноу изръмжа по-силно.
- И така, господин Сини очи с невероятно дупе, ще облечеш ли дънки и сивия си потник?
Тимбър се засмя на закачките на Джинкс.
- Ще запомня това, ако намериш жена, която харесваш. Сноу изстреля и на двамата мръсни погледи. - Ще ви го върна.
- Тази вечер той ще пера пране, за да се увери, че любимото й облекло е чисто и готово за носене. Джинкс отпи от питието си. - Просто не падай върху нея под душа.
Нравът му избухна.
- Не съм тромав! Ти си този с име, което предполага, че си непохватен.
Тимбър се пресегна и удари рамото му.
- Дразним те. Спри да се фукаш със зъбите си и да мислиш да ги забиеш в нашата плът. Той свали ръката си. - По-скоро бих се страхувал, че тя ще смята, че нямаш сърце и си студен, с това име, което си си избрал.
Сноу се изправи.
- Вече не съм гладен.
Джинкс го стисна за ръката и го дръпна.
- Седни. Ще спрем да се закачаме.
Той се поколеба.
Тимбър кимна.
Сноу седна и взе вилицата си.
- Оставете ме на мира.
Джинкс се наведе и понижи глас.
- Ще бъдеш в по-добро настроение, ако споделиш секс с тази жена. От това, което чух, нямаш кабелна телевизия.
- Приключих, изръмжа Сноу. Хвърли вилицата си и отстъпи.
- Върни се - извика Джинкс, смеейки се. - Къде е чувството ти за хумор?
Тимбър поклати глава, докато гледаше как Сноу си отива.
- Това с кабелната отиде твърде далеч. Никой мъж не би признал истината при тези обстоятелства, освен ако не иска да загуби интереса на жената.
Джинкс се ухили.
- Той се нуждае от предизвикателство и тя няма да му даде твърде много такова, съдейки по начина, по който човека го е гледала. Той ще я съблече и тя ще бъде цялата негова веднага щом разбере, че знаем какво да правим с жените в леглото. Жалко, че не е от котешкия вид.
Тимбър го изгледа гневно.
- Някои жени предпочитат да нямат две котенца, с които да се борят. Те също така знаят, че кучетата са по-лоялни.
- Две котенца? Джинкс изви вежди.
- Ти и техният собствен пол.
- Умно. Джинкс завъртя очи. - Съчетаните видове винаги са лоялни.
- Жалко, че повечето хора не са наясно с това. Те свързват кучетата с нещо, което е лоялно. Знаеш ли с какво свързват котките? С това да бъдеш егоист и труден. Тимбър се ухили. - Кучетата са известни и с това, че са отлични със сигурността и охраната. Чували ли си някога за котка използвана от полицията?
- Не ти позволявам да ме хапеш. Мога да мъркам. Човешките жени биха се страхували да не ги напикате, за да маркирате вашата територия.
Тимбър изръмжа.
- Знаеш ли какво мисля? Трябва да се освободим от агресията си. Можем да отидем да видим кой е по-добрият боец.
- Просто искаш да спреш нашата дискусия сега, защото знаеш, че ще спомена как хората са наясно, че кучетата обичат да ближат топките си.
Тимбър се усмихна.
- Ами топките от коса?
- Нямам козина. Имаш късмет, че нямаш опашка или можеше да я преследваш цял ден, вместо да свършиш каквато и да било работа.
- Използваш думи, за да се биеш, тъй като знаеш, че ще смета пода на тренировъчната зала с теб.
- Аз съм любовник, а не боец. Джинкс се засмя. - Виждаш ли? Имам чувство за хумор. Сноу трябва да си намери неговото.
Глава 4
Мел се паникьоса, когато на следващата сутрин отвори входната си врата и завари Сноу да стои там. Той държеше в ръцете си голяма кафява чанта и усмивка на лицето си. Носеше тъмносин потник и изблял чифт дънки. Черни ботуши покриваха краката му ... и той изглеждаше невероятно.
Знаеше, че устата й се отвари, но думи не излязоха от там. Можеше само да се взира в очите му.
- Донесох ти храна. Исках и да те проверя. Може ли да вляза?
Този глас. Тя кръстоса другата си ръка на гърдите си, тъй като не беше сложила сутиен. Превръзката през рамото й скриваше едната страна на гърдите й, но тя покри другата. Всъщност тя не беше облечена много.
- Разбира се. Беше горда, че е придобила способността си да говори. - Извинявай, но не те очаквах. Аз съм по пижама.