- Всичко е наред. Мисля, че е сладко.
- Би ли го казал на моя стар терапевт? Той не беше мил за това.
Той се засмя.
- Виждаш ли?
- Така беше по-рано, докато той не ме ядоса. Продължаваше да настоява да се върна у дома, за да се разправям с моите хора. Никога не искам да се върна. Би трябвало отново да споделям къща с майка си и няма начин това да се случи. Усетих вкуса на свободата. Бих била десет пъти по-нещастна, ако се прибера вкъщи.
- Защо трябва да живееш с нея?
- Не мога да си позволя да си купя собствено място. Има само две къщи на разположение които могат да се наемат в моя малък град. Единият не е годен за живеене, а другият е точно до градското сметище. Мирише ужасно. Майка ми и нейната църковна група също щяха да превърнат живота на семействата, които ги притежават в чиста мизерия, за да не ми ги отдадат под наем, дори ако бях готов да живея там. Няма никакви апартаменти. Единственият друг вариант би бил е да имаш гадже, при което да се преместиш. Няма начин.
- Противник ли си да живееш с мъж?
- Зависи от мъжа. Там няма такива с които бих искала.
Той се усмихна.
- Мисля, че ще се радваш да споделяш леглото ми всяка вечер.
- Някой казвал ли ти е, че си някак лошо момче?
- Не.
- Ти си.
- Това проблем ли е?
- В голяма степен ме привличат лошите момчета, особено ти. Предполагам, че това е онази бунтарска страна от мен.
- Какво ще кажеш за това? Той издъхна. - Това беше първата ни среща. Тази вечер ще дойда да те взема и ще можем да имаме нашата втора среща.
- Това се движи малко бързо.
- Животът е кратък. Вчера те простреляха, Мел. Всичко, за което можех да мисля снощи, беше как ще съжалявам, ако никога не съм успял да прекарам време с теб.
Беше твърде изкушена.
- Добре. По-късно тя можеше да съжалява за решението си, но в този момент не успя да каже „не“. - Как да се облека?
- За предпочитане да си в нещо което ще мога да сваля лесно. Имаш ли проблеми с това, че те докосвам на втора среща?
- Не.
- Добре. Вземи си чанта с неща които ще са ти необходими за една нощ. Искам да останеш цялата вечер при мен.
- Ами ако втората ни среща не върви добре? Ще трябва да останеш с мен до сутринта.
Той се усмихна.
- Няма да се развали. Научих достатъчно, за да се чувствам сигурен, че ние сме много съвместими. Не става въпрос само за секс. Приятно ми е да прекарвам времето си с теб, Мел.
Тя преглътна тежко.
- И аз се чувствам по същия начин.
- Искам да останеш през нощта. Ще го направиш ли?
- Определено си лошо момче, Сноу.
Той се ухили.
- Ще намеря презервативи и ще се уверя, че са в дома ми.
- Все пак не държиш ли малко от тях?
Той поклати глава.
- Не.
- Мисля, че ми харесва това, че нямаш такива.
- Ти си единствената жена, която ме интересува, Мел. Видовете са склонни да обсебват жената която искат и никой друг не може да я има. Разбираш ли?
- Няма да някоя опашка, докато сме заедно?
- Ако под преследване на опашката имаш в предвид да докосвам други жени, отговорът е отрицателен.
- Това също ми харесва. Надявам се, че това е истината.
Той се наведе.
- Можеш да спиш в леглото ми всяка вечер, за да си сигурна.
- Сега знам, че трябва да ме искаш. Говориш като луд.
- Видовете не се нуждаят от срещи. Разчитаме на своите инстинкти и на това как се чувстваме. Той отстъпи малко. - От известно време ме привличаш. Ти си тази, която се нуждае от време, за да разбере дали искаш да бъдеш в леглото ми всяка вечер. Вече знам, че те искам там. Ще се върна в пет. Това удобно ли е за теб?
- Да.
- Може би малко по-рано. Иска ми се да мога да те заведа точно сега ... Какво ще кажеш за това? Би могла да ми покажеш спалнята си, докато си опаковаш чанта.
- Пет е добре. Може би четири и половина. Трябва да се охладя малко, иначе ще бъда като луда.
Той се засмя.
- Трябва ли да ти сервирам храната, преди да тръгна?
Тя поклати глава.
- Мога да го направя.
- Аз ще тръгвам. Той обаче не помръдна.
- Добре.
Те се вторачиха един в друг.
- Колко ще се разстроиш, ако просто те вдигна и занеса до джипа?
- Сигурно щях да го преодолея много бързо. Не изпитвам обида, когато става въпрос за хора, на които държа. Ще се радвам, ако не го направиш. Трябва да се набия малко заради някои неща, които ти казах за да мога да ги извадя от системата си.
- Не прави това.
- Такава съм си. Не се притеснявай, аз ще преодолея това.
- Мога ли да надникна в спалнята ти? Много съм любопитен.
- Разбира се. Просто не променяй мнението си, че искаш да излизаш с мен.
Той се засмя.
- Няма да го направя. Готов съм за това. Накрая се изправи и изчезна по късия коридор, който водеше към банята и спалнята. Тя седеше там, доволна, че не вижда реакцията му.