Той излезе минута по-късно с голяма усмивка на лицето.
- Цветно.
- Не се ли уплаши дори малко?
- Това ми напомни за филм, който видях. Иска ми се да имаше по-голямо легло. Бих искал да бъда затворен зад тези стени от чаршафи с теб.
- Наистина ли? Повечето мъже биха мразели това легло.
- Не съм повечето мъже, Мел. Ще се видим около четири и половина. Не променяй мнението си и не ми се сърди, ако те нося от тук по-късно. Трябва да докажа, че кабелната телевизия не ме е съсипал за теб.
Тя обичаше чувството му за хумор.
- Ще бъда готова. Може да се изплаша, но се справям с повечето неща. Няма да бягам. Това би ме накарало да се чувствам страхливка.
Той кимна.
- Тръгвам. Ще се върна в Резервата и ще планирам нашата среща.
- Благодаря ти за храната.
Той задържа погледа й.
- Имам желание да се грижа за теб и да съм около теб. Това е силно. И не се боря с инстинктите си, Мел. Трябва да знаеш това за мен.
След дълъг момент той откъсна поглед от нея и излезе през вратата. Натисна долната заключалка, докато излизаше, затваряйки я зад себе си.
Тя седна там със затворени очи, оставяйки главата си да падне обратно върху възглавниците на дивана.
- Този мъж е чист грях и аз отивам в ада. Но дори не ми пука. Ще опаковам чантата си.
Три чифта очи обърнаха към Сноу.
Джинкс подуши и повдигна вежда.
- Не?
- Млъкни. Не дойдох да споделям секс с Мел.
Джинкс се прокашля.
- Имаш ли нужда от полезни предложения за това как да съблазниш човешка жена? Те са малко по-различни от нашите.
Торент се намръщи.
- Няма да ти давам ниакакви глупави съвети. Надявах се, че ще си намериш жена.
- Кой каза, че не го направих? Сноу се ухили. - Връщаме се в четири и половина, за да я вземем. Тя ще дойде в Резервата с мен. Ще имаме втора среща. Тя ще прекара нощта с мен.
- Хубаво. Торент си вдигна палеца за поздрав.
- Среща? Тимбър изсумтя. - Просто я вкарай в леглото и я убеди, че си мъжът за нея. След това се чифтосайте и я задърж. Това е толкова просто.
- Кажи ми как става това, когато си намериш жена, на която си фиксиран. Сноу отвори задната врата на джипа и се качи вътре. - Да тръгваме. Имам неща да върша.
Мъжете влязоха в джипа, Тимбър беше зад волана. - И ние имахме какво да правим, но бяхме част от твоят екип от четирима мъже - и сега трябва да го направим отново по-късно. Можеше да попиташ.
- Някой е малко сприхав. Джинкс зае място отзад до Сноу. - Ревнуваш ли, че Сноу най-накрая получава жената, която иска?
- Без кавги. Торент затръшна предната пътническа врата. - Знаеш ли защо ми харесва да се занимавам с мъжете от Дивата зона повече от теб? Те стигат до главният момент. Няма разтеглени аргументи. Те изръмжават няколко думи, преди да започне битката. Разменят си удари, докато единият спечели, а другият отстъпи. Уважавам това. Ставате прекалено като хората.
Тимбър се отдалечи от жилищната сграда и се върна на пътя. Бяха тихи за няколко мили.
Джинкс най-после проговори. - Започвам да се тревожа за това каква жена ще привлече вниманието ти, Торент. Може би Кит?
Торент се усмихна. - Казваш това само защото се страхуваш от нея. Тя би наранила прекалено чувствителните ти чувства. Това е добре. Остави я на по-силните мъже, които наистина могат да я оценят. Тя така или иначе никога не би те поканила да споделяте секс.
Джинкс изръмжа.
Сноу срещна погледа на Торент в страничното огледало, знаейки, че мъжът е отклонил вниманието му от него и предстоящата му среща. Той се усмихна в знак на благодарност. Торент намигна.
Глава 5
- Вероятно би трябвало да се гримирам, нали? Мел се втренчи в отражението си.
- Никога не си слагаш грим. Защо да започнеш сега? Казваш, че е загуба на пари и мърмориш за това как мъжете са глупаци, ако не могат да ни оценят като такива каквито сме. Мери срещна погледа й зад нея в огледалото. - Каза ми, че някое момиче те е травмирало веднъж и това е оставило трайна следа.
- Барбара Джил. Да. Съпругата на братовчед ми от града. Винаги е носила грим, но не осъзнавах колко много. Веднъж Рей дойде на вечеря с това странно момиче. Изкуших се да му скарам, мислейки, че изневерява на тази негова сладка съпруга. Това беше просто Барбара без грима си. Продължавах да я гледам цяла нощ, защото изглеждаше съвсем различно. Тя го нарече „контури“ и други подобни неща. По-скоро приличаше на магически грим. Носът й изглеждаше по-голям, а устните - по-малки, без всички тези неща по лицето й. Миглите й също се виждаха трудно; явно винаги е носила фалшиви. Тя също нямаше вежди!
Мери се засмя.
- Не?
- Тя ги скубе. Не харесваше истинските си и ги държеше оскубани. Всичко, за което си мислех, беше моят беден братовчед. Легнал ли е с една жена и се събудил сутринта, загледан в непознатa? Попитах го насаме дали някога е крещял. Аз бих.