Мери се облегна на стената, за да остане изправена, докато се смееше.
- Трябва да видиш колко ужасена изглеждаш. Какво каза той?
- Тя направила това, което той нарече „демаскиране“, преди да се оженят. Може би той каза разкриване, но другата дума пасва по-добре. Тя отказвала да прекарва нощите с него, докато те излизали, и това го притеснявало. Той беше взел работа за строителна компания в града за няколко години, за да спечели достатъчно пари, за да си купи ферма. Тогава той я срещнал. Той решил, че биха могли да прекарат повече време заедно и да спестят пари, ако си споделят място, докато излизат. Както и да е, тя най-накрая му показала своята тайна. Разбира се, той беше ок с това. Вече я обичаше, затова каза, че може да се примири с нейната глупост.
Мери се стегна.
- Глупост? Показваш своята провициална страна. Никога не пропускаш да ме забавляваш.
- Благодаря.
- Успешно те разсеях. Това е твърде лесно. Вече сме приготвили чантата ти и ти си си взела ключовете. Знаеш ли какво означава това? Готова си да тръгнеш!
- Няма ли да се опиташ да ме откажеш от това?
- Затова ли беше толкова щастлива да ме видиш, когато дойдох да те проверя?
- Имах нужда от помощ при измиването на косата си. Мел млъкна. - И да. Предполага се, че си моят глас на разума. Имам слабост към Сноу. Признавам. Той ме гледа, говори и аз ставам като пластелин неговите ръце.
Мери вдигна ръка свита в юмрук и изправи показалеца си.
- Той е горещ. Втори пръст се вдигна. - Той иска да прави секс с теб и се интересува от повече от една нощ. Безименният й пръст беше следващият. - Искаш да правиш секс с него и му вярваш. Кутрето се изправи. - И двамата сте възрастни. Тя сви пръстите си и изправи палеца си. - Давай. Ще съжаляваш, ако не дадеш шанс на тази връзка.
- Благодаря.
- Не съм ти майка. Живей. Забавлявай се. Сноу е човекът, за когото си ми говорила от деня, в който той влезе в нашето ресторанче преди месеци. Непрекъснато говорене. Малко ти завиждам.
- Искаш ли да се срещаш с Нов вид?
- Не! Те ме плашат и най-близкото нещо, което съм имал до домашен любимец, включваше рибена купа. Знаеш ли защо?
- Спомням си. Мислиш, че животните те мразят.
- Точно така. Ти се чувстваш удобно с Новите видове, защото си била отгледана с много животни около теб.
- Това звучи някак мръсно, Мери.
Най-добрата й приятелка й се стросна. - Те имат зъби. Не, че не ги харесвам, но просто искам тези остри зъби далеч от някоя от частите на тялото ми. Също така не бих се срещала с жена. Не защото имам нещо против всеки, който би искал това. Те просто нямат части от тялото, които искам да докосвам. Зъбите им са убиец на настроението ми. Ръмженето, да не говорим колко огромни са тези момчета, карат ме да искам да бягам в ужас. Точка.
- Имаш нужда от терапевт - подкачи я Мел. - Просто не отивай при този с който аз вече бях. Той е глупак и ще ти се подиграва. Наистина мислиш, че всички животни са готови да те нападнат?
Мери стана смъртоносно сериозна.
- Да така е.
- Но нямаш проблеми с намирането и прекарването на времето си със загубеняци без зъби.
- Вярно е. Изглежда, че подбирам онези, които не могат да държат панталоните си затворени около други жени.
Звънецът на вратата иззвъня и Мел скочи. Мери грабна чантата й и я предложи.
- Отивай. Аз сама ще изляза след това. Имам резервен ключ.
- Не искаш ли да кажеш здрасти?
- Зъби, помниш ли? Спри да отлагаш.
- Виноват.
Мери отново й бутна чантата и тя я взе.
- Отивам.
Мел забърза в хола. Тя постави усмивката си и отключи вратата, като я отвори.
Част от нервността й се стопи при вида на Сноу, който й се усмихна. Беше се преоблякъл в чифт черни дънки и подходящ потник. Ботушите бяха същите. Той протегна ръка.
- Позволи ми да ти взема чантата.
- Благодаря ти. Тя му я прoдаде.
Той изведнъж се намръщи.
- Къде ти е превръзката за рамото?
- Махнах я. Реших, че това само ще ми пречи и се чувствам по-добре така или иначе. Това бяха само няколко шева и подуването изчезна. Работата във фермата не е за теменужки. Веднъж се плъзнах по покрива на плевнята и разкъсах част от крака си. Слава богу, имах въже, вързано около кръста си, така че не паднах отстрани. Ще ти покажа белега по-късно. Надявам се, че нямаш нищо против някои от тях.
- Аз самият имам. Той се изви малко и дръпна част от ризата си, разкривайки един на гърба си.
Тя изучи тънката линия, която маркираше кожата му, след което срещна погледа му. Изведнъж той малко пребледня.