- Еха.
Не беше сигурен какво означава това. Тя харесваше цветовете, а в стаята му нямаше много.
- Имах го в предвид, когато казах, че можеш да ми помогнеш да украся. Ще ми харесат тези окачени чаршафи около леглото ми.
Тя се обърна към него.
- Наистина ли? Не го казваш просто така? Мисля, че е нещо екзотично да има завеси, затварящи легло. Винаги съм искал да си взема едно от онези бамбукови легла с хубавите, прозрачни завеси, но те бяха твърде скъпи. Направих си самa, като окачих спално бельо от тавана. Истинските завеси бяха извън бюджета ми.
Той се приближи до нея.
- Преди спях на подложка на пода. Леглото ти изглеждаше удобно и уютно. Беше много привлекателно.
Тя се обърна към него. Погледът й беше мек, в очите й имаше почти загриженост. Харесваше й да го гледа така, сякаш наистина се интересува. Надяваше се тя наистина да го изпитва.
- Искаш ли да ми разкажеш за Мерикъл?
- Може би по-късно. Това не е хубава история.
Тя го изненада, като протегна ръка и опря ръката си на предмишницата му.
- Това е част от това, което си. Бих искала да знам всичко. Разказах ти малко за живота си.
Той й повярва.
- Имаме цялото време на света да научим за миналото си. Повече ме интересува настоящото.
Тя се усмихна.
- Страхуваш се, че ще избягам, ако разбера твърде много за твърде кратко време? Понякога се чувствам така за собственото си минало. Семейството ми е някак си лудо.
На върха на езика му беше да й каже, че няма от какво да се срамува. Той бе прочел предварителната проверка, която НСО беше направил за нея. Работила е на три различни работни места като сервитьорка, нямала е заповед за арест и е живяла на две места през живота си.
Вината изплува. Той трябваше да й признае, че е знаел тази информация, но беше предупреден, че някои хора се ядосвали, когато са разбрали, че НСО рови в живота им. Той смени темата.
- Още не си видяла банята. Мисля, че е хубава.
Тя плъзна ръка и сви пръстите си в неговата. Той ги стисна и тя се обърна, извеждайки го от спалнята му обратно в хола. Тя продължи да върви, отиде до дивана му и седна на него. И двамата седнаха един до друг. Тя задържа погледа му.
- Дишай. Това правя аз.
Тя се опитваше да го успокои. - Нервена си. Случвало ли ти си е да се срещаш с някой като мен? Искам да кажа, не Нов вид?
- Ти си ми първата човешка жена.
- Ти си първият ми Нов вид.
- Бих искал да бъда твоят последен и единствен.
Тя се изчерви и наведе глава, преди да го погледне.
- Не знам какво да кажа на това.
- Знам, че се движа твърде бързо за теб.
- Много си уверен.
- Защото знам какво искам.
- Едва се познаваме.
Това беше вярно. Не можеше да го отрече.
- Бях привлечен към теб от както те видях за първи път. Бях твърде притеснен, че ще се страхуваш от мен, ако се обърна към теб. Чаках и се надявах да дойдеш при мен. Използвах всяка възможност да хапна в закусвалнята, за да се видим, откакто дойдох в Резервата. Дори поисках да бъда назначен в екипа, изпратен да говори с шериф Купър за нашите редовни срещи, за да ми се отдаде възможност да се видим. Харесвам всички неща, които научих за теб, Мел.
- Като например?
- Твоята усмивка. Начинът, по който гласът ти омеква, когато говориш с мен. Хванах те да ме гледаш, докато ям, но ти винаги отклоняваше поглед, преди да успея да се усмихна. Начинът, по който говориш, ме очарова. Мога да те слушам цял ден и нощ. Ти си малко срамежливa и това също ми харесва. Приятно е, когато се изчервяваш. Ти си толкова сладка, колкото аромат ти, когато говорим. Аз също съм силно сексуално привлечен от теб. Караш ме да се чувствам защитнечески настроен, сякаш искам просто да те взема вкъщи със себе си, за да те пазя. Инстинктите ми ми казват, че принадлежиш тук, с мен. Толкова е просто.
- И аз почувствах това силно привличане към теб, откакто те видях за първи път.
Признаването й го накара да почувства щастие. - Инстинкт.
- Това ли е?
- Да. Искаше да я целуне, но устоя на желанието. - Хората изглежда ги игнорират, но видовете не.
- Не се ли страхуваш да бъдеш наранен? Какво ще стане, ако в крайна сметка съм грешният човек за теб? Може да съм катастрофа.
- Готов съм да рискувам.
Тя кимна.
- Аз също. Ето защо съм тук.
- Радвам се, че си, Мел.
- Все още съм нервена.
- Кажи ми защо. Можеш да говориш с мен за всичко. Бих го приветствал.
Преди да проговори, тя задъвка долната си устна с гладките си зъби.