Выбрать главу

- Благодаря ти. Това беше мило от твоя страна, че донесе количката.

Мъжкият кимна и си тръгна. Сноу сграбчи дръжката на количката и я дръпна вътре, затваряйки и заключвайки вратата. Той я бутна към дивана, планирайки да постави храната на масичката за кафе. Би било удобно място за споделяне на храна.

* * * * *

Мел излезе от банята и тръгна да търси Сноу, тъй като вече не беше в спалнята. Току-що беше разтоварил няколко покрити съда на масичката за кафе и прехвърляше прибори и салфетки. Тя се втурна напред.

- Нека помогна.

Той свърши, преди тя да го достигне и се усмихна.

- Всичко е направено. Просто трябва да седнем и да ядем.

Той дръпна капаците, за да разкрие две големи плата с ребра за барбекю, като и златистокафяви картофи на кубчета и царевица на кочани. Имаше дори малки хлебчета.

Стомахът на Мел избръмча, когато ароматът я удари. Миришеше доста вкусно, за да я накара да осъзнае колко гладна се чувства. Той постави капаците на подноса и зае място на дивана.

Тя седна до него.

- Това изглежда толкова добре.

- НСО наема отлични готвачи, които да ни хранят. Не бях сигурен какво ще пиеш. Той направи знак към количката; под таблата имаше асортимент от отделни картонени кутии за мляко, различни газирани напитки и сокове. - Това, което не изпием, ще отиде в хладилника ми. Какво би искала?

- Мляко, моля.

Той беше седнал по-близо до количката, така че й подаде една кутйка с мляко. Това й напомняше малко, когато беше в гимназията, само че контейнерите бяха по-големи. Тя го отвори и отпи. След това посегне към вилицата си, която той беше подредил с кърпа от салфетка до чинията с размер на плато.

- Те със сигурност дават големи порции.

Той се засмя.

- Видовете ядат много. Не се притеснявай, Мел. Знам, че не можеш да ядеш толкова много, като жена. Остатъците също могат да отидат в хладилника.

Тя се ухили.

- Това е перфектно.

Той срещна погледа й, наблюдавайки я отблизо.

- Мислеш го нали?

- Да разбира се.

- Притесних се, че това няма да ти направи впечатление. Знам малко за човешките срещи от гледането на телевизия. Трябваше ли да запаля свещи?

- Не. Не съм голям почитател на тези неща. Имаме храна която мирише вкусно и двамата сме полуоблечени, така че ще мога да ти гледам гърдите. Тя намигна. - Перфектно.

Той се ухили в отговор. След това започна да си хапва.

Ребрата бяха убиствено вкусни. Тя изстена от удоволствие. Който беше създал соса за барбекю, беше майстор в идеалното получаване на сладостта му. Не твърде много, но точно както трябва.

Тихо ръмжене дойде от Сноу и тя хвърли поглед към скута му. Издутината там не можеше да бъде пропусната. Забавляваше я, че той беше развълнуван от звуците, които тя издаваше по време на хранене.

Яде, докато не можеше да отхапе още една хапка, избърса пръстите си в салфетката.

Междувременно Сноу наистина знаеше как да си похапва. Със своите зъби той можеше лесно да отдели месото от костта. Част от нея му завиждаше.

Забеляза я как го наблюдава и обърна глава, без да спира.

Тя се ухили.

- Продължавай. Просто се наслаждавам на гледката.

- Обиждат ли те маниерите ми на масата?

- Не. Въобще не. Харесвам мъж със здравословен апетит. Гледам ще се справиш и с двата рака с ребра, които ти дадоха. Едвам изядох половината от единия. Чувствай се свободен да си вземеш от мойто останало парче.

Той се поколеба, но довърши и нейното ядене. След това използва платнената си салфетка, за да почисти устата и пръстите си и се облегна на дивана. Това беше по-скоро отпускане. Мел оцени гледката как той се беше отпуснал спокойно. Той имаше най-страхотните гърди и корем. Тя протегна ръка, прокарвайки ръка по стомаха му. Издутината в скута му все още присъстваше.

От него се чу тихо ръмжене.

- Какво правиш, Мел?

Хрумна й идея и се плъзна от дивана, избута масичката за кафе и застана между разтворените му крака. На колене тя посегна към колана на спортните му панталони.

Той хвана китките й, преди тя да успее да ги дръпне достатъчно, за да освободи члена му.

- Не.

Нараняваше чувствата й, но тя се опита да го скрие.

- Просто си помислих, че ще мога да си поиграя с теб. Топлина заля бузите й.

- Не искам да те задуша, Мел. Наистина бих могъл. Доколкото се надявам да ме смяташ за възможно най-нормален, в някои отношения не съм.

- Нормалното е надценено, опита се тя да се пошегува. Шегата й не бе приета, защото той напрегнато се втренчи в нея без намек за усмивка.

- Бих искал да почувствам твоята уста върху мен там. Няма да отрека това. Но аз съм различен в това отношение. Това е едно нещо, което не мога да скрия. Не само се подувам, когато еякулирам семето си, но то излиза в изобилие.