- Бих искала да видя това.
Явно го бе изненадала. Устата му се отвори, след това се затвори.
- Случвало ли ти си е да масрурбираш?
- Често.
Харесваше й, че той беше честен. Повечето мъже, които познаваше, отричаха да правят това.
- И аз го правя. Дори притежавам куршум.
- Това секс играчка ли е?
- Да. Това е малък вибратор с различни скорости. Използвам го върху клитора си, за да свърша. Не притежавам никакъв вибратор. Това са секс играчки, които приличат на пениси. Знаеше, че отново се изчервява.
- Чувал съм за вибраторите. Вече няма да имаш нужда от такъв.
Усмивка изви устните му. - Имаш мен.
Добре си спомни, че устата му вибрираше, когато той ръмжеше върху нея.
- Сноу? В момента съм супер възбудена.
- Аз също. Той се изправи и я дръпна на крака, като я заведе в спалнята.
Беше щастлива да го последва. Пусна я до леглото и сграбчи колана на спортните си панталони, сваляйки ги. Нямаше нужда да й се казва да махне ризата му. Тя я хвърли настрана. Тялото на Сноу спираше дъха й. Члена му отново беше твърд като камък и изглеждаше великолепен, когато се приближи. Тя се качи на матрака и застана в средата.
Той се качи на леглото след нея и седна на краката си в края му. След това, за нейна изненада, той посегна към презервативите близо до него. Извади един от лентата и разкъса ръба.
- Сноу? Не е нужно да използваш такъв.
Той срещна погледа й, докато нанизваше презерватива по пениса си.
- Трябва да го използвам.
Може би той не й се доверяваше, когато тя каза, че наяма полово предавани болести.
Той сякаш видя нещо на лицето й и моментално се спусна над нея, приковавайки я, преди тя да успее да реагира. Лицето му беше над нейното, погледите им бяха заключени заедно. Това я изненада, но тя не се страхуваше. Знаеше, че Сноу няма да й навреди.
Прочисти гърлото си, изражението му беше напрегнато.
- Защо изглеждаш огорчена? Моля те, кажи ми, Мел.
- Доктора ми каза, че нямам болести. Никога не бих излъгала за нещо подобно. Нямам полово предавани болести. Винаги съм била супер внимателена.
Той поклати глава.
- Не е това. Вярвам ти. Доверявам ти се. Той се поколеба, търсейки очите й със своите. - Мога ли да споделя с теб нещо много тайно, Мел? Обещай ми, че никога няма да кажеш на никого?
Тя кимна.
- Обещавам.
- Има риск от бременност.
Тя го зяпна смаяна.
- Не сме съвсем сигурни как Мерикъл ни е създал, продължи той. - Унищожиха всички доказателства за това, което са направили, когато са били нападнати и ние бяхме освободени. Никой от нас няма медицинска история. Ами ако съм повече човек от колкото куче? Дадоха ни много лекарства, които биха могли да ни навредят, но не всички ни даваха едни и същи неща. Те правиха различни тестове върху нас. Нищо не беше рутинно. Моля, те не ме моли да обяснявам повече от това. - Сложих презерватив, за да те предпазя от шанса да не забременееш. Не поради недоверие към твоята дума. Но никой никога не може да знае това. Имаме врагове, които биха били силно заинтересувани, ако смятат, че е възможно да имаме малки. Мерикъл през цялото време тестваше опасни лекарства върху нас. Те ни малтретираха. Сега сме свободни и здрави и бременността е възможен риск, който беше обсъждан сред лекарите, които наехме. Ето защо сложих презерватив.
Тя кимна.
- Добре ... това има смисъл.
Изглеждаше облекчен.
- Не можеш да кажеш на никого, Мел.
- Разбирам. Кълна се, че няма да го направя. Случвало ли се е това? Искам да кажа ... разбираш ме.
Той се поколеба.
- Ти си единственият човек, с когото съм споделял секс. Нашите лекари ни посъветваха да носим презервативи поради възможността. Това е всичко, което мога да ти кажа.
Тя протегна ръка и го погали по гърдите. Обичаше да усеща топлината идваща от него. Тогава тя каза първото нещо, което й дойде наум.
- Прочетох история за пандите и колко е трудно да се отглеждат в плен. Обикновено не работи, защото са стресирани от това, че са постоянно наблюдавани и живеят в затворени помещения, вместо да са в дивата природа. Може би затова нито един Нов вид никога не е имал бебета, когато сте били затворени в Мерикъл и ето защо вашите лекари смятат, че това би могло да стане сега.
Сноу кимна.
- Може би.
Мел се чувстваше щастлива за него.
- Това е страхотно, нали? Наистина се надявам да се случи. Знаеше ли, че Новите видове един ден могат да имат бебета.
- Искаш ли да имаш бебе, Мел?
- Разбира се. Кой не би? Но съм добре, ако това никога не се случи. Едва се издържам. Не мога да си представя, че ще се опитвам да отглеждам бебе от това, което правя.
Той се наведе по-близо и я целуна. Тя спря да мисли. Всичко, което искаше, беше Сноу вътре в нея. Тя дори не се нуждаеше от любовна игра. Само целувката му и споменът за това какво е било преди, беше достатъчно, за да я накара да обгърне крака около кръста му и да започне да се гърчи срещу него.