Выбрать главу

- Разбира се.

Мел я гледаше как изчезва в кухнята и се зае да проверява дали всички маси, плотове и седалки са почистени. През седмицата никога не е имало много хора за обяд в закусвалнята, но понякога те бяха събрали около тридесет души. В малък град това изглеждаше много.

Вратата се отвори и двойката Нелсън влезе с двете си малки деца. Тя ги настани в ъглово сепаре, даде на децата пастели с няколко оцветяващи страници, за да се занимават и донесе напитките им. Хал от пощата пристигна след това.

В рамките на пет минути повече от местата се запълниха с други служители от местния бизнес. Мел се зарадва, когато Мери се върна, помагайки й да раздаде храната им и да напълни отново напитките.

Друг редовен клиент се появи пред закусвалнята, подкрепен с патерици, опитвайки се да отвори стъклената врата. Ходилото и подбедрицата бяха в медицински ботуш.

Мел се втурна напред.

- Какво ти се случи, Митци? Тя държеше вратата отворена широко.

- Връзките на обувките ми се заплетоха на дъното на седалката, докато излизах от камиона си и паднах, вярваш или не.

Мел й помогна да се настани на барплота, тъй като на бар столчето би й било по-лесно да седне, отколкото на канапето.

- Толкова съжалявам. Погледът й огледа жената. - Навяхване ли е?

- Счупих глезена си. Това каза лекарят. Чувствам се глупаво.

- Не трябва.

- Говорех по телефона си и не обръщах внимание. В следвашия момент бях на задника си на тротоара, изпитвайки силна болка. Изненадана съм, че не си чула за това предната вечер.

- Заведението беше затворено за няколко дни. Не се канеше да признае, че не е била в града, а в Резервата. - Предполагам, че съм пропуснала клюките.

Митци изсумтя. - Ти си единствената тогава. Всички останали се шегуваха малко с мен. Нанси ми купи чифт платнени обувки и ми каза да се придържам към такива без връзки. Можеш ли да накараш Джоел да ми направи специален сандвич с яйца?

- Разбира се. Сирене, гъби и бекон, приготвени с яйцата, нали?

Митци се ухили.

- Точно така. Не забравяй допълнителна майонеза върху препечен пшеничен хляб.

- Дадено. Пържени картофи?

- Днес съм в настроение за картофена салата.

- Ще въведа поръчката и ще ти донеса сладкия чай. Допълнителна захар.

- Ти си съкровище, скъпа.

Мел даде поръчката на Джоел, приготви пиенето на Митци и го постави пред нея.

- Позволяват ли ти да държиш куче в апартамента си?

Мел поклати глава.

- Хм, не. Собственикът беше ясен, че не може да водим домашни любимци.

- По дяволите. Някой изоставил две кученца вчера. Търся домове за тях. Те не са това, което някой би сметнал за прекалено сладки. Притеснявам се, че никой няма да иска да ги осинови. Вече имаме достатъчно кучета, които чакат домове.

- Защо не ги снимаш и аз ще ги залепя на прозореца до вратата? Може да искаш да направиш това и в пощата. Всеки влиза там поне веднъж седмично. Хранителният магазин също.

- Повечето бизнеси няма да позволят това.

Мел намигна.

- Джоел избягва клиентите, като никога не напуска кухнята. Ние, сервитьорките, се справяме с всичко - от почистване до заключване и отключване на предните врати. Той дори няма да разбере. Донеси ми снимка.

- Ти наистина си съкровище, Мел. Ще го направя.

- Ами уебсайт? Мери се кълне в интернета. Службата по контролът върху животните има ли един от тях?

- Разбира се, но не много хора посещават сайта. Единственото нещо, от което някой се интересува напоследък, е обявата за работа, която сме публикували.

Това я изненада.

- Някой е напуснал?

- Бумер го направи. Знаех, че този глупак няма да издържи дълго. Той беше братовчед на Пол и мрънкаше непрекъснато за обажданията, на които беше изпращан. Митци присви очи. - Хей, можеш ли да караш пикап? Живяла си във ферма, нали? Добра ли си с животните? Заплащането вероятно е по-добро от тук.

Мел вдигна ръка и се ухили.

- Чух оплакванията на Бумер, когато той се хранеше тук. Няма начин. Няма да се превърна в съберач на трупове на животни убити по пътищата, да връщам крави обратно на пасища, когато оградата падне, или да търся кучето на госпожа Джон, което обича да бяга. Наистина трябва да постави ограда в задния си двор или поне да го държи на каишка, когато трябва да излезе навън. Чух, че излитало почти всяка проклета сутрин.

- Наистина трябва да помислиш да дойдеш да работиш за службата за контрол на животните.

- Няма добри кандидати?

- Старият Нед иска работата. Другата е някаква дама от Лос Анджелис. Тя се интересува, но предполагам, че не може да е сериозна. Кой нарочно би се преместил тук?