Тя се приближи до Митци.
- Какво ти каза този човек?
По-възрастната жена имаше развесен блясък в очите си.
- Той беше репортер, нали?
- Така мисля. Беше любопитен за Новите видове. Отрязах го.
- Искаше да разбере как съм си наранила глезена и защо ресторанта е бил затворен. Тогава старият глупак ме попита дали съм чувала за някой който бил застрелян! Засмях се в лицето му. Трябва да работи за един от онези клюкарски парцали. Казах му, че търсим човек за службата по контрол на животните, ако иска истинска работа.
Мел се насили да се усмихне.
- Той беше някак груб.
- Без майтап. Митци извади пари. - Ето скъпа да оправим сметката.
Мел кимна и занесе парите до касовият апарат, извиди сметката за обяд на Митци и й върна рестото.
- Карай го по-спокойно. Надявам се скоро да намериш някой, който да замени Бумер.
- Аз също. Шериф Купър каза, че ще ни намери доброволец, докато съм извън службата. Страхувам се кой ще изрови, тъй като знаеш как е.
Мел се засмя.
- О, да наясно съм. Някой ще направи нещо, за да си навлече неприятности и той ще им даде избор между затвора или общественополезен труд. Ще получиш твоята помощ скоро. Никой не иска да седи в една от тези малки клетки.
Тя се върна на работа, след като събра бакшиша, който Митци остави ... но погледът й продължаваше да се връща към прозорците на закусвалнята. Старият репортер не се върна. Надяваше се той да е напуснал града. Част от нея се чудеше дали да не предупреди шериф Купър за него, но след това влязоха още клиенти, стана твърде заето и времето полетя. Преди да се усети, нейната смяна приключи и Тина, жената от следващата смяна влезе.
Мел свали престилката си и влезе в кухнята. Мери вече чакаше на задната врата, избягвайки жената, която бе спала с бившия й приятел. Излязоха заедно до колите си.
- Не искаш ли да поздравиш Тина? - подразни е тя.
Мери й простреля среден пръст.
- Искаш ли да дойдеш тази вечер? Можем да гледаме филм. Наистина бих се радвал на компанията.
Мери отключи вратата на колата си и я отвори.
- Не мога тази вечер. Родителите ми се прибраха. Искаш ли да вечеряш с нас?
Мел не беше в настроение да слуша как родителите на най-добрата й приятелка разказват всичките си последни приключения с кампера. Обикновено те имаха много снимки и видеоклипове за това къде са били на посещение. Можеше да стане скучно след час-два.
- Ще пропусна.
- Късметлийка. Поне този път се прибират само за два дни, за да изперат прането и да ме проверяват. Иначе ще ме въртят като на шиш за грил заради живота ми и да ми напомнят, че искат внуци, преди да умрат. Като, че ли на двадесет и шест аз ще стана стара мома и яйчниците ми ще изсъхнат.
- Къде отиват след това?
- Ще разбера тази вечер. Отново ще ми обесняват за пенсионирането и възможността да пътувам и да живея това, което смятат за „големи приключения“. Това обаче просто не е моето нещо. Не мога да си представя да бъда затворена в малък кампер в продължение на седмици или месеци. Банята е кошмар. Можеш да седнеш на тоалетната, за да пикаеш с мивката на практика в скута си, за да миеш зъбите си, докато взимаш душ по едно и също време. Те се държат като, че ли това е нещо хубаво. Мери потръпна.
Мел се усмихна, отваряйки вратата на собствената си кола.
- Звучи лесно за почистване.
- Искаш ли да си сменим родителите? Няма значение. Мери се ухили. - За секунда забравих твоите истории за майката ти. Тя махна с ръка, качи се в колата си и даде на зад на паркинга.
Мел запали собствената си кола, след като закопча колана си и напусна ресторанта. Беше кратко пътуване до дома й и за пореден път мислите й бяха насочени към Сноу. Примамливо беше да провери дали охраната на портата на Резервата ще й позволят да го види. Вместо това тя паркира на мястото си на паркинга, излезе от колата си и тръгна към вратата на апартамента си.
Тя отключи входната си врата, отвори я и я затвори зад себе си. Заключи автоматично ключалката. Заключването на вратата беше едно от първите неща, които бе научила след излизането от дома на родителите си. Тя отиде до дивана, падна на дупето си и вдигна крака, за да развърже маратонките си. Краката й я боляха винаги след смяната. Махна и чорапите си, размахвайки пръстите на краката си.
- Бъдете свободни!
Тя се усмихна, придърпа масичката за кафе и си повдигна краката там, като въздъхна. Потапяне във ваната й звучеше приятно, може би гледане на филм на ДВД плейъра и ядене на замразена храна. Тя планираше да направи това, веднага след като си починеше за половин час първо.
Сноу отново влезе в мислите й. Тя се чудеше какво прави той…