Внезапно движение с ъгълчето на окото я накара да дръпне главата си към коридора.
Един голям едър човек, облечен в черна ски маска, се хвърли към нея от посоката на нейната спалня.
Присъствието му шокира Мел достатъчно, за да я вцепени на място.
Мъжът се опита да заобиколи края на дивана, за да я хване, но вместо това удари коляното си в масичката за кафе. Той изсумтя, губейки равновесие, протегнал ръце към нея.
Мел продължаваше да стои замръзнала от страх.
Той падна, кацайки отчасти на дивана и отчасти на масичката за кафе. Евтиното фалшиво дърво се счупи под тежестта му и краката й се удариха в мокета.
Главата на мъжа се озова в скута й, с една ръка върху предната част на краката й. Другата му ръка бе кацнала на възглавницата на дивана зад нея.
Това я подтикна към действие.
Някой непознат беше с лице в скута й!
Тя изкрещя, когато той започна да се движи, удряйки го по главата. Той се обърна, теглото му се измести и се плъзна от дивана върху счупената масичка за кафе. Краката й бяха приковани между тялото му и дивана, но тя продължаваше да го удря с писъци по-силно.
- По дяволите! Звучеше ядосано.
Той вдигна ръце нагоре, опитвайки се да защити маскираното си лице и се претърколи.
Движението освободи краката й. Тя скочи и се обърна, за да избяга през вратата, но тъкмо когато завъртя дръжката, той хвана глезена й с ръка покрита с ръкавица и силно я дръпна.
Тя падна назад, кацайки на дупето си, на гърба на мъжа.
Той изсумтя, захвата му върху глезена й се освободи достатачно, за да може да рита. Тя се изви, изплъзна се от обемистото му тяло и грабна първото нещо, което можа. Беше крак от евтината масичка за кафе. Тя се търкулна и отново започна да го удря в главата.
- Ти, луда кучко! - изрева той, опитвайки се отново да защити главата си.
Евтиното дърво се счупи на две и тя се озова само с парче от него в ръка. Задърпа се назад и застана на краката си - случайно поставяйки го между себе си и входната врата.
Той седна бавно. Маската му имаше тъмна мрежа върху отворите за очи и тази за устата. Тя не можеше да разбере нищо за него.
Мел се препъна назад, мразейки колко малка е жилищната площ. Сега тя се чувстваше като в капан в кухнята си. Можеше да се хвърли и да я грабне, ако тя се опита да се втурне към входната врата или дори към спалнята си.
Тя се обърна, отвори рязко най-близкия до нея шкаф и грабна чиниите. Започна да ги хвърля по покритото му лице като фризби.
Той отново изрева, мъчейки се да стане на крака. След това грабна чашите, хвърляйки ги бързо, насочвайки се към лицето му.
- Махай се!
- Идваш с мен, кучко!
Тя грабна стария тостер от плота, издърпа кабела от контакта и изкрещя, хвърляйки го по него възможно най-силно.
Мъжът се дръпна назад, спъна се на счупената маса и отново падна на дивана й.
Мел хукна с пълна скорост към коридора и стигна до спалнята си. Тя затръшна вратата и я заключи, като се облегна с цялата си тежест върху повърхността на вратата.
Той удари силно вратата. Дървото се пропука.
- Махай се! Съседите ме чуха да крещя - извика тя. - Полицията е на път.
- Ще отговориш на проклетите ми въпроси, изръмжа той и отново удари вратата.
Бравата се счупи и вратата се отвори с няколко сантиметра. Тя се натисна, достатъчно отчаяна, за да намери сили да я затвори. Тежката му върху вратата внезапно изчезна и Мел отскочи назад, отдръпвайки се от вратата.
Той отново удари вратата, очаквайки съпротива - но такава нямаше.
Удара беше достатъчно силен, за да влезе, забивайки се в малката масичка, която беше до леглото й, преди да се срути на пода.
Тя изскочи от спалнята си, в коридора, трепна, докато стъпваше на части от счупената масичка за кафе, но не се спъна и не намали. Тя стигна до входната врата, грабна чантата си и рязко отвори вратата.
Мел се задъхваше силно, докато тичаше към колата си. Съседите й не бяха там. Възможно беше да не са вкъщи, тъй като никой не беше дошъл да бърза да види какво не е наред, докато тя крещеше и викаше.
Стигна до колата си и потърси в чантата си ключовете, които беше хвърлила там по-рано.
Шумът я накара да обърне глава, когато нападателят излезе от апартамента й. Той я забеляза и тя изскимтя, а пръстите й най-накрая намериха ключовете. Той забърза към нея, като с едната си ръка държеше част от маскираното си лице близо до бузата си.
Той беше наранен.
Това не помогна за облекчаване на нейния ужас.
Ключът от колата й беше най-големият на ключодържателя и въпреки треперенето на ръцете й, тя успя да го пъхне във вратата и чу ключалката да изщраква. Отвори вратата, влезе и удари вътрешната ключалката, след като я затвори.