Мъжът стигна до колата й и се опита да отвори вратата. Тя хвърли свободната си ръка върху волана, натискайки клаксона и не се отказа, докато се опитваше да вкара ключа в стартера.
Тя трепна, когато той удари прозореца до главата й, но стъклото издържа.
Той изруга.
- Ще отговориш на проклетите ми въпроси! - извика той над гърмящия клаксон и отново удари стъклото.
Тя напъха ключа и го изви. Двигателят стартира и тя заби босия си крак върху педала на газта. Беше изхвърлена напред от силата на движението. Отдалечи се на петнадесет метра и натисна спирачките. Невероятно, той залитна към нея.
Тя отново подкара колата като натисна газта и здраво стисна волана.
Нападателят й осъзна, че тя ще го удари и той отмести голямото си тяло от пътя й.
Дори не беше сигурна дали колата й го е ударила или не. Тя беше твърде объркана и изпаднала в паника. Дори не спря докато напускаше паркинга, а вместо това задържа крака си надолу, извивайки силно волана, когато удари улицата.
Един поглед встрани, докато тя се отдалечаваше, й показа, че той се е вдигнал от тротоара. Беше жив.
Тя нямаше да се задържи наоколо. По лицето й се плъзнаха големи сълзи, сърцето й забърза и тя трепереше цялата. Боляха я краката и ръцете й. Ръката й пулсираше от мястото, където имаше шевове. Накара я да се чуди дали не ги е разкъсала, но нямаше да отдели време да погледне или да провери дали някъде кърви. Не и докато не стигне до полицейското управление.
* * * * *
Сноу измести позиция си, докато стоеше на стената, без да обръща внимание на потта, която гъделичкаше гърба му. Той нямаше нищо против стената, но това го отегчаваше. Беше му възложено да наглежда участък, който разкриваше километри гори. Само вятърът сред дърветата и случайно животно се движеха. Погледна часовника на китката си, проверявайки часа. Още петнадесет минути и той отново щеше да се обади в Сигурността.
Радиотостанцията му изпука.
- Сноу? Чуваш ли ме?
Той го свали от колана си и го вдигна към устата си.
- Тук съм, Тайгър.
- Ти си освободен. Ела в Сигурността.
Той се намръщи.
- Защо? Дежурен съм още три часа. Какво не е наред?
- Не можахме да се свържем с теб по телефона ти. Обади се Шериф Купър. Не се тревожи, но твоята жена е с него. Тя е невредима.
Сноу се напрегна.
- Мел? Какво стана? Наранена ли е?
- Казах, че тя е добре. Просто ела в Сигурността и ще те усведомим. Жената е в безопасност. Твоят заместник трябва скоро да бъде там. Няма нужда да чакаш.
Закачи радиото на колана си, изтича до мястото, където висеше въжето и бързо се спусна надолу. Той спринтира към джипа веднага щом стигна до земята. Притеснението го караше да кара по-бързо, отколкото обикновено.
Какво се беше случило с Мел? Защо е с Шериф Купър? Дали е била в автомобилна катастрофа? Беше ли ресторанта нападнат отново от хората? Най-лошите сценарии се въртяха в главата му.
Паркира пред Охраната, едва се сети да изключи двигателя, преди да скочи от превозното средство.
Тайгър излезе от сградата, преди да стигне до вратата, посрещайки го по средата.
- Жената ти е добре.
- Какво стана? Той свали шлема си, стисна го до гърдите си с двете си ръце.
- Маскиран мъж нахлул в апартамента й. Тя се е измъкнала от него и не е наранена.
Ръмжене се откъсна от него.
- Отивам при Мел.
Тайгър вдигна ръце с длани навън.
- Спокойно, Сноу. Разбирам. Имам партньор. Скоро трябва да дойде екип, който да те придружи. Първо трябва да ти задам няколко въпроса, докато чакаме. Те ще бъдат тук бързо. Обещавам.
Той имаше няколко собствени въпроса.
- Сигурен ли си, че тя е невредима? Абсолютно сигурен?
- Не искам да те паникьосвам.
- Кажи ми - изръмжа Сноу.
Тайгър пое дълбоко въздух и го издиша.
- Шериф Купър каза, че е преборила мъжа, когато той се е опитал да я грабне, но тя не е била тежко ранена. Използвала е юмруците си, за да удари мъжа, така че те са малко наранени, както краката й. По време на нападението е била боса. Най-много да получи няколко синини. Отказала е медицинска помощ, когато й предложили да бъде откарана в болница, като се кълняла, че няма нужда да ходи. Шериф Купър каза, че е предимно разтърсена, но е добре.
Сноу се разтресе от ярост.
Мъж беше нападнал Мел? Тя трябваше да се бие с мъж? Искаше да убие някого. Тя беше малко същество. Никой мъж никога не трябва да се опитва да й навреди.
- Мислех, че работната група каза, че тези двама мъже не работят с други?
- Това е казано на работната група от заловените мъже. Те ще бъдат разпитани отново. Оставил ли си нещо в дома й?
- Не.
- Посети я там няколко пъти, нали?
- Да. Бил съм в апартамента й три пъти. Взех й храна веднъж, после я взех и я оставих, след като тя ме посети тук. Защо това има значение?