Тайгър се поколеба.
- Някой трябва да те е видял там. Може да я е превърнал в мишена, защото я свързват с НСО. Атаката може да няма нищо общо със стрелбата. Но ... човек, за когото се предполага, че е репортер, също е бил в града и е задавал въпроси. Изглежда някой е разкрил какво се е случило в заведението.
- Не ме интересуват мотивите на нападателя, освен ако той не бъде открит. Тогава го искам. Той би убил мъжкия, защото е докоснал женската му. - Ще доведа Мел у дома със себе си.
Тайгър примигна няколко пъти, но после кимна. - Просто вземи нейното разрешение, моля те. Не прави като Валиант. Трябва да задържим местните хора на наша страна. Ще изглежда зле, ако я хвърлиш през рамо и я отнесеш, докато тя протестира.
Не му пукаше. Мел беше в опасност. Човек беше нахлул в апартамента ѝ. Сценариите на това, какви ужасни неща биха могли да й се случат, се разиграха в съзнанието му. Можеше да бъде убита! Хората бяха опасни.
- Къде е екипът, който да ме заведе при нея? Изкушаващо беше да отиде сам. Джипът беше близо. - Трябва да я видя.
Тайгър сякаш отгатна намеренията му и се придвижи между него и джипа. - Спокойно, Сноу. Наясно съм доколко инстинктите ти ще изискват да стигнеш бързо до нея, но имаш нужда от ескорт. Шериф Купър щеше да е честен, ако беше сериозно ранена. Той се закле, че е добре. Все още не сме сигурни с каква заплаха се справяме. Може да е толкова безобидно, колкото обир, или нещо много по-лошо, като хейтър, който я е взел за цел, защото си отишли в дома й.
Сноу трябваше да стигне до Мел. Преди да успее да се откъсне от Тайгър, за да стигне до джипа си, той чу двигател на кола. Торент и Брас седяха отпред, а отзад той виждаше формата на друг мъж. Сноу заобиколи Тайгър и се втурна към страничната врата на джипа, когато той спря, отваряйки го. Тимбър чакаше на задната седалка.
Излетяха бързо, Торент шофираше. Брас обърна глава, срещайки погледа му.
- Запази спокойствие, Сноу. Наясно съм, че жената Мелинда е много важна за теб. Ще отидем до града, ще разберем всички подробности и ще я вземем оттам.
Видя още един джип, който ги чакаше точно пред портите. Три джипа заедно напуснаха Резервата. НСО не искаше да рискуваше след атаката срещу крайпътният ресторант. Чудеше се дали скоро ще се присъедини към тях и екип от работната група. Той погледна Брас. Той щеше да знае.
- Свързахте ли се с Хомеланд?
- Да.
- Изпращат ли екип от хора към нас?
- В момента не, докато не получим повече информация.
Това го успокои донякъде. Харесваше работната група, но не искаше те да участват, когато ставаше въпрос за Мел. Вече бяха разговаряли с нея веднъж, преди да я върнат незабавно в апартамента й, в деня на стрелбата. Той беше побеснял, когато разбра, че я няма. Това нямаше да се повтори.
Той щеше да доведе половинката си у дома и да я задържи там.
Глава 9
Мел държеше пакет с лед, увит около ръцете си и поклати глава на заместник Дюд, докато й предлагаше кафе. Той се доказа като глупак. В момента тя не можеше точно да държи гореща чаша с кафе. За пореден път й напомни защо го е зарязала. Умен човек би й донесъл кафе със сламка, поставяйки го на бюрото близо до нея, за да може да го изпие.
Късметът й беше загубен. Дан трябваше да бъде дежурен, когато тя се втурна в офиса на шерифа. Нещата бяха напрегнати помежду им, откакто го бе зарязала. Заместник Дюд обичаше да я моли да му даде още един шанс, независимо колко пъти му беше отказала.
Шериф Купър излезе от личния си кабинет отзад и седна на бюрото срещу нея.
- Дан, поемам от тук. Той махна на заместника си.
Мел почувства благодарност, докато Дан се отдалечи.
- Другият ти заместник стигна ли вече до моето място?
- Да. Току-що говорех с него. Апартаментът ти е пълна бъркотия. Съжалявам, млада госпожице. В този момент шериф Купър имаше мил израз и тон. - Който те е нападнал, го няма. Изглежда, че е влязъл през прозореца на спалнята. Заключването му беше счупено и комарника беше на земята. Така ли беше преди?
- Не.
- Разкажи ми отново за този репортер.
- Не беше той.
Шерифът се намръщи.
- Не можеш да знаеш това със сигурност. Каза, че натрапникът ти е носел маска, която напълно покрива главата му, дори очите и устата.
- Вярно е. Но репортерът накуцваше зле и беше на около седемдесет години. Беше слаб и някак крехък. Маскираният човек беше по-голям и по-едър. Разликата в размера им е много забележима.
Шериф Купър се изправи на стола.
- Сигурна ли си? Сигурно си се страхувала, всичко се е случило бързо и си се борела да се измъкнеш. Нормално е да бъдеш обърканa след нещо подобно. Изпадаш в шок и помниш нещата погрешно.