- На сто процента съм сигурна, че не е беше същият човек. Старецът наистина каза, че някой му е дал информация. Може би това беше човекът, който нахлу в мястото ми. Някой, който е знаел за стрелбата е изпратил този човек до ресторанта.
- Мислиш ли, че репортерът ти е повярвал, когато си го излъгала?
Тя прехапа устни и сви рамене.
- Надявам се. Опитах усилено да продам историята за развалянето на хладилника и затова сме били затворени. Радвах се, че облякох тази широка риза с дълъг ръкав, тъй като той също се приближи до Митци. Може би е гледал някой, който може да е пострадал по време на стрелбата, за да докаже, че това се е случило.
Шериф Купър погледна към ръката й.
- Все още ли боли? Само защото шевовете изглеждат добре и не започнаха да кървят, не означава, че не трябва да се прегледаш.
- Добре съм. Тя отдръпна ръцете си от дългите ледени пакети и провери кокалчетата на пръстите си. Бяха червени, но не беше разранила кожата си. Раздвижи пръсти, свивайки ги в юмруци. Те бяха възпалени, но нищо не се чувстваше счупено.
- Как са краката ти?
Тя се наведе напред, втренчена в краката си. Имаше няколко малки порязвания в долната част на левия й крак, вероятно от стъклото, през което беше минала, за да стигне до входната врата, след като хвърли чинии и чаши по идиотът, който я беше нападнал. Никой от порязванията не бяха дълбоки. Шериф Купър ги беше почистил и превързал, преди да й вземе чисти чорапи, които да носи.
- Добре са. Благодаря ти, че ми оказа първа помощ.
- Това е част от работата ми, когато млада дама като теб ми отказва да я заведа до болницата.
Тя почти се усмихна. Старият шериф наистина можеше да бъде груб, но имаше и нежна страна. Видя го как идва към нея тичайки от полицейската станция. Веднага я сложи да седне, поиска аптечка от Дан и спокойно взе подробностите от нея. Той играеше ролята на медицинска сестра, докато твърдо издаваше заповеди на заместниците си да тръгнат да търсят мъжа, когото тя беше описала колкото можа. Той я остави само след като тя беше по-спокойна и превързана за негово удовлетворение.
Той задържа погледа й.
- Ще говоря с Митци за това, което й е казал този старец, както и с малкото клиенти, които бяха там по време на стрелбата. Те се заклеха да мълчат за случилото се. Никой в този град не се радва, когато нещо се обърка с НСО, а след това ни заливат онези глупави новинари и всичките им проклети ванове. Този репортер никога не е казвал името си или за кого е работи? Ами дори лек намек кой му е дал тази информация?
Тя поклати глава.
- Не. Той не беше приятелски настроен и приказлив.
Шериф Купър въздъхна.
- Проклети лешояди. Никой не се е обаждал в станцията при нас да души наоколо. Това е добре. Държехме всичко в тайна. Все още искам да намеря този репортер. Може би има някой, който да работи с него и този някой се е заел да те изплаши да говориш. Каза, че заподозреният е искал да ти зададе въпроси?
Тя повтори в главата си случилото се, опитвайки се да запомни точните му думи. Беше малко объркано. Беше изпаднала в паника и се страхуваше.
- Искаше да отговарям на въпроси и останах с впечатлението, че планира да ме грабне и заведе някъде другаде.
Това накара шериф Купър да протегне ръка и внимателно да я потупа по крака.
- Ти си в безопасност. Свърши се. Искаш ли да ти донеса чантата ти, за да можеш да се обадиш на някой да дойде с теб?
- Не притежавам мобилен телефон.
Шериф Купър изглеждаше изненадан.
- Всеки има такъв днес.
- Не и аз. Едва покривам разходите си за живот с това, което работя. Освен това майка ми щеше да ме притеснява. Джоел ми позволява да използвам телефона в ресторанта, за да се обаждам на родителите си през седмица и те имат този номер, ако трябва да се свържат с мен в случай на спешност. Някой ще ми се обади за да ме уведоми, ако това се случи.
- Трябва да имаш телефон, Мел.
Тя нямаше да спори с него.
- Трябва да се обадя на Мери. Тогава я удари ужасна мисъл.
- Дева Марийо! Ами ако и този лош човек нахлуе в нейно място? Тя беше на работа в деня на стрелбата, ако за това става въпрос. Тя каза, че ще вечеря със своите, но трябва да се приберла след няколко часа.
Шериф Купър се изправи.
- Мамка му. Ще отида там точно сега. Остани на място. НСО изпраща някои хора да ни съдействат. Те са добри следотърсачи и на мястото беше намерено малко кръв. Наранила си копелето. Заместник Дан ще чака тук с теб. Отговори на всички въпроси, които НСО имат. Често ни помагат при подобни ситуации.
Тя скри гримасата си. Не заради участието на НСО, а от мисълта да остане сама с бившия си приятел.
- Не трябва ли да дойда с теб? Познавам мястото на Мери, както мое и мога да ти кажа дали нещо липсва, ако е било разбито. Имаме ключове за апартаментите си.