Брас се намръщи. Имаше по-страшен поглед.
- Мислиш ли, че мъжът, който е нахлул, е бил репортерът?
- Не. Не беше същият човек. Сигурна съм в това. Това не означава, че репортерът не е изпратил този идиот да ме накара да говоря.
- Говорил ли е собственикът на закусвалнята с този репортер?
Тя поклати глава към Брас.
- Джоел винаги остава в кухнята. Той не се справя добре с разговорите с нашите клиенти и го знае. Не се притеснявам истински за Джоел или жена му. И двамата са бивши морски пехотинци. Те са се срещнали по време на службата им и могат да се защитят. Успях да се преборя с този идиот, но Мери няма шансове. Тя изобщо не е жилава.
Сноу тихо изръмжа. Изглежда, че се ядосваше всеки път, когато атаката срещу нея се повдигаше. Тя запечата устни.
- Би ли искал някой кафе? Заместник Дан изглеждаше побеснял, докато я гледаше яростно със Сноу.
- Не, благодаря, заместник - отговори му Брас. - Ще изчакаме шериф Купър да се върне. Изпратихме екип на местопрестъплението, за да помогнем при проследяването на мъжа, ако е възможно. Той присви тъмния си поглед към Мел. - Ще се върнеш ли по твое желание в Резервата? Сноу иска да останеш там. Вие сте била нарочена. Това означава, че сте в опасност.
- Сега изчакайте една проклета минута! Замесник Дан издиша яростно. - Никой никъде няма да води Мел. Вече й предложих да дойде да отседне в къщата ми. Само идиот би се опитал да я преследва там, тъй като аз съм заместник.
- Млъкни, Дан - изпъшка тя. - Не означава не. Майка ти не те ли научи на това? Никога повече няма да се срещам с теб.
Сноу го погледна. - Това е заместник Дюд? Изръмжаните от него думи е накараха да настръхне. Не от приятният вид.
Тя потърка ръце по гърдите му, като погали горната част на униформата му, която носеше. Беше почти сигурна, че отдолу има бронежелетка
- Спокойно голямо момче. Казах му, че по никакъв начин това няма да се случи. Никога.
- Заместник Дюд? Дан изпръхтя и я погледна яростно.
- Нарече ме глупава селячка, когато скъсах с теб. И какво, ако съм ти дала прякор? Пасва си - отвърна тя.
Сноу се опита да я освободи. Мел имаше чувството, че иска да нападне бившия й приятел и тя се хвана за униформата му.
- Недей, Сноу. Той не си заслужава.
Вратата се отвори и заместник Томи влезе. Той погледна Новия вид, неговия колега, и подсвирна ниско.
- Само аз ли съм или тук има напрежение? Той се вгледа малко дълго в Мел и Сноу, видя ги как се докосват и след това се усмихна. -О. Приближи се. - Предолей го, Дани. Казах ти, че тя никога няма да те вземе обратно. Особено сега, когато изглежда, че излиза със Сноу.
- По дяволите! Дан се завъртя и се втурна към задната част на офиса.
Томи се усмихна, гледайки Дан, докато той изчезна от погледа, и след това се обърна към Мел.
- Апартаментът ти беше пълна бъркотия, Мел. Съжалявам. Телевизорът все още работи. Стопанинът, господин Честър, е там и сега поправя счупената ключалка на прозореца. Никой от съседите ти не си беше вкъщи, когато се е случило и никой наоколо не е видял човека, когото описа. После се изправи срещу Брас. - Вашият екип проследи нападателя. Изглежда той е паркирал зад онова поле в задната част на нейните апартаменти. Имаше сплескана зона, където една кола беше стояла малко. Но той отдавна е изчезнал.
Вратата на офиса се отвори отново и шериф Купър се върна.
- Успях да се свържа със собственика на сградата по телефона, вместо да се налага да карам целия път там, за да проверя лично апартамента на Мери. Пол, нейният хазяин, живее в сградата и той провери апартамента й, докато аз разговарях с него. Някой беше натиснал плъзгащата се врата на балкона й да се отвори. Няма никакви следи от щети. Само няколко мръсни отпечатъка върху плочките точно от вътрешната страна на вратата до кухнята. Който и да е бил там, сега го няма.
- Обадих се на родителите й и ги информирах за случилото се. Помолих Мери да избягва апартамента си точно сега. Може би е най-добре да отидеш в къщата на Мюлер, за да останеш с родителите й също за няколко дни. Казах им, че може да те изпратя. После погледна заместник Томи. - Пол те чака в Мери. Прави снимки и събира каквито доказателства намери.
- Заемам се. Заместник Томи се втурна от полицейското управление.
- Мел се прибира с мен, обяви Сноу.
Шериф Купър примигна.
- Виждам. После се втренчи в Мел. - Съгласна ли си с това?
Тя кимна, едва обръщайки внимание. Някой беше проникнал в нейното място и това на Мери. Това беше ужасяващо.
- Мел? Сноу звучеше загрижено.
Тя го погледна.
- Трябва да отида до в къщи за да си взема дрехи.
- Не, мигновено отговори шериф Купър. - Това е местопрестъпление. Обадих се на Кловис да влезе, за да направи снимки и да вземе проби от намерената кръв. Кловис е специално обучен по криминалистика. Ето защо го наех на непълно работно време, след като се оттегли от Фресно. Може би никога няма да хванем престъпника, но ще се опитаме да направим всичко възможно.