- Кръв? Сноу отново започна да я подушва.
- Имам няколко малки порязвания на крака, но съм добре. Тя го погледна с най-успокояващия си поглед.
Шериф Купър се прокашля.
- Мел се е борила като дявол. Заместникът ми намери капки кръв по пода на хола й, на счупената маса и на дивана. Той също забеляза няколко капки точно пред входната й врата. Това обаче можеше да е нейна, тъй като кракът й беше порязан. Той пое дълбоко дъх и се усмихна. - На стената на спалнята й до леглото й също имаше размазана кръв. Там той е паднал, след като е счупил вратата на спалнята й, според Мел. Казах на Кловис да вземе проби от там със сигурност.
След това погледна Мел.
- Малката стойка за цветя, която стоеше до леглото ти, беше на парчета. Мисля, че когато е станал, той е използвал стената, за да се подпре и ръката му трябва да е прокървила през ръкавицата достатъчно, за да се размаже по стената.
Сноу стисна Мел по-силно и я придърпа по-близо до тялото си.
- Ще направим всичко възможно да го хванем, обеща шериф Купър.
- НСО е повече от готов да помогне по какъвто и да е начин, информира го Брас.
- Благодаря. Оценявам това. Шериф Купър въздъхна, гледайки Мел. - Може да искаш да останеш с тях поне за месец или повече. Ще бъдеш в безопасност в Резервата. Докато този злосторник не бъде заловен, той може винаги да се върне. Нямаме достатъчно персонал. Просто не разполагам с работна ръка, за да назнача денонощно някой за теб. Знам, че Джоел ще бъде ядосан, тъй като зависи толкова много от теб, но за това е семейството. Сигурен съм, че някои от неговите племенници или сестри ще оценят покриването на твоите смени, за да спечелят допълнителни пари. След като Кловис приключи, ще те оставя да влезеш във твоят апартамент, за да опаковаш някои от личните си неща. Ще бъде най-рано утре.
Мел знаеше, че шериф Купър вероятно е прав, че е по-добре да остане известно време със Сноу. Тя също разбираше, че апартамента й е мястото на местопрестъпление и трябва да изчака да се върне вътре. Човекът, който е нахлул, може да дойде отново след нея.
Умът й работеше. Тя ще бъде в безопасност ... но същото не може да се каже и за Мери. Родителите й бяха в града само за няколко дни. Те обичаха да пътуват. Щом си отидат, най-добрата й приятелка ще бъде сама и уязвима за нападение. Шерифът току-що каза, че не разполага с работна ръка, за да ги наглежда.
- Мел? Ще ти взема ново облекло. Всичко ще бъде наред. Ела с мен. Сноу нежно я дръпна за ръката, опитвайки се да я отведе към вратата.
Тя се съпротивляваше.
- Изчакай. Аз мисля.
- Няма какво да мислиш, млада госпожице. Шерифът се намръщи. - НСО ще те държи в по-голяма безопасност, отколкото аз мога. Мразя да го призная, но не съм глупак. И не вярвам в съвпаденията. Появява се репортер, задава ти въпроси по време на работа и след това някой влиза в апартамента ти. Ако този репортер по някакъв начин стои зад това, неговият източник не само е дрънкал за стрелбата, но е могъл да разбере, че Сноу те е откарал в Резервата, след като си била простреляна от куршум. Дори ако той не е отговорен за твоят нападател, може би този репортер е казал на грешния човек това последното, някой, който мрази Новите видове. - Мразя да го кажа, но също бих направил предположение, че ако някои те е видял как един от Новите видове те отвежда то някои тъпаци там може да си помислят, че могат да се възползват от твоите познания за Резервата. Ще им дадеш по-лесен начин на тези идиоти да стигнат до НСО. Така или иначе, трябва да отидеш и да останеш с тях. Това е просто разумно, млада госпожице.
Мел кимна, чувайки всяка дума, казана от Шериф Купър. Тя се съгласи. Който бе нахлул в мястото й, вероятно го е направил заради стрелбата или защото е прекарала време със Сноу. - Моето място не беше единственото в което бе проникнато, шерифе. Той също тръгна след Мери. Тя каза, че родителите й този път ще се приберат само за два дни. Знаете как обичат да пътуват. Тогава тя ще бъде сама. Този глупак просто ще трябва да изчака подходящата възможност да я грабне. Той изглеждаше наистина решен да ме хване. Би трябвало да знам; Аз бях там. Не избяга, когато започнах да крещя. Продължаваше да ме следва, колкото и да се биех. Дори ме последва до колата ми, а все още имаше дневна светлина. Всеки можеше да го види. Виждал съм луди животни да се държат така и преди. Те са целенасочени и не спират, докато не ги накараш.