Движение привлече вниманието му и той видя Брас да го наблюдава от предната седалка. В този момент той не беше любимият му човек. Беше се съгласил с плана на Мел. От друга страна, Сноу можеше да го отмени, тъй като тя му беше половинка - дори ако не беше се съгласила официално. Никой вид не би се борил с него, ако той агресивно откаже да изпрати екип в нейния апартамент. Това обаче можеше да разстрои Мел достатъчно, за да го отхвърли.
Брас не каза нищо на глас. Вместо това той мълчаливо изрече: - Така или иначе би го направила.
Сноу леко кимна в знак на признателност. Като вид повечето от тях се бяха научили добре с четенето на устни от годините си в Мерикъл. Лекарите и санитарите винаги се опитваха да ги лъжат, но всички се научиха да наблюдават устните им, когато е възможно, докато си шушукаха твърде далеч, за да ги чуят, или когато стъклото ги разделяше.
- Ще я защитим - изрече Брас. - По-добре ние от колкото те.
Сноу се съгласи и отново кимна. Той се доверяваше на шерифа и повечето му заместници, но не искаше животът на Мел в техните ръце. И той не искаше заместник Дюд близо до нея никога повече. Мъжът я беше помолил да живее с него! Той настръхна, само като си спомни му се искаше да го удари.
Мел се размърда в скута му и го изучи.
- Добре ли си? Прекалено си тих. В красивите й очи се долавяше нотка на притеснение.
- Искам да те пазя в Резервата.
- Знам но...
- Притесняваш се за Мери. Мразя плана ти, но разбирам. Няма да споря с теб за това, дори и да искам.
- Благодаря ти, Сноу. Разбирам, че това е трудно за теб.
Тя наистина нямаше представа.
- Продължавам да си мисля как можеше да те убият. Той погали гърба й. - този сценарии преминава в главата ми. Ами ако мъжът се беше появил с пистолет? Ами ако те бе застрелял, преди да успеем да стигнем до него? Ти не носиш бронежилетка. Не спори с мен за това.
- Опитваше се да ме грабне. Искаше отговори. Мъртвите хора не могат да говорят.
- Наранила си го, когато си се борила с него. Лошите мъже може да променят мотивите си и да искат да си отмъстят.
Тя протегна ръка и хвана лицето му.
- Чувам те. Разбирам те. Все още трябва да направя това. Вярваш ли в шестото си чувство?
- Да. Ние го наричаме инстинкти.
- Моите ми казват, че съм права и ако той не успее да стигне до мен, може да тръгне отново след Мери. Сигурна съм, че това е свързано със стрелбата, тъй като той проникна в мястото на Мери също. Ние с нея бяхме тези, които работеха тази смяна. Мери е като семейство. Всъщност я харесвам повече от истинското ми семейство. Бих накарала Мери да се премести в Резервата, но знам, че няма да иска. Имам по-голям шанс да спечеля милиард долара от лотарията. Страхува се от животни. Не че ти или другите Нови видове сте животни. Тя се огледа, хвърляйки на приятелите му извинителен поглед, преди да продължи.
- Тя дори се страхува от котенца, кученца, пухкави зайчета и дори от тези супер сладки ленивци. Преди няколко месеца дойде клиент, който показва видео на телефона си на бебе ленивец, което се къпе. Беше очарователно. Не и за Мери. Тя каза, че изглеждат всички сладки, но след това бам! Те могат да използват тези нокти за атака. Дори имала кошмар за това. Беше смешно, но ... това е Мери. Има най-лошия случай на фобия от животни, който съм виждала. Няма начин тя да живее с Нови видове.
Сноу още повече я погали по гърба. - Разбирам, Мел. Ние сме много по-страшни от бебешки ленивци.
Всички вътре в джипа се засмяха.
- Ядосан ли си ми? Тя изглеждаше притеснена.
- Не. Това е нещо, което смяташ, че трябва да направиш. Ще те подкрепя.
- Всички ще го направим, заяви Тимбър от шофьорското място.
Те преминаха през портите, но не трябваше да спират. Брас се обади предварително. Сноу харесваше, че в Резервата беше по-лесно по отношение на правилата, отколкото в Хомеланд понякога. В противен случай Мел ще трябваше да мине през процеса на претърсване от някой дежурен всеки път, когато влизаше. Знаеше, че може да благодари на Брас за нейното лесно преминаване.
Сноу й помогна да излезе от джипа, когато спряха пред хотела, задържайки ръката й. Нямаше търпение да я качи горе и да останат сами. Тя му липсваше, а страхът, който беше натрупал, беше почти непоносим и искаше да се докосне до нея.
Брас ги спря, преди да успеят да влязат вътре.
- Трябва да обсъдим детайлите на тази мисия. Ще се срещнем в осем сутринта за обща закуска. Погледът му бе заключен със Сноу. - Ти си освободен от служба през следващите няколко дни. Остани с жена си.
- Благодаря ти. Знаеше, че НСО ще го подкрепи. Мел официално не беше негова полвинка, но той ясно изрази намеренията си.