Выбрать главу

Вината изплува в него, докато Мел се задъхваше, очите й се срещнаха с неговите, когато той надникна в лицето й. Тя беше зачервена от кулминацията си, доверието блестеше в очите й и той осъзна, че не може да бъде егоист.

- Дръж се. Той се принуди да освободи члена си, измъкна ръката си изпод нея и се изправи на крака. Грабна презервативите, наниза един и след това отново зае позицията си на колене в края на леглото.

Той беше нежен, когато влезе в нейното стегнато, мокро тяло. Неговата Мел беше по-малка от женските видове. Тя също се чувстваше по-мека отвътре. Нейният стон на удоволствие го подтикна да го поеме бавно, внимателно. Никога не би искал да я нарани, като е твърде груб. Той раздвижи бедрата си, а тялото й го отвеждаше по-дълбоко с всеки тласък. Той облиза палеца си и посегна между тях, поставяйки го върху клитора й. Отново беше започнал да се подува.

Мел изстена и издърпа краката си нагоре. Той се наведе над нея, за да не й позволи да ги затвори. Обхвана я под кръста й, за да я задържи на място, докато ускоряваше темпото, чукайки я по-бързо. Потъркваше клитора й с ханша си. Можеше да почувства как мускулите й да се свиват, затруднявайки го да се движи вътре в нея. Беше толкова адски стегната, че чак го болеше, но беше твърде хубаво.

Тя свърши отново и това го накара да освободи семето си. Той изръмжа, като свърши с нея. Тогава почувства, че се заключва вътре в нея, когато основата на пениса му започна да набъбва. Той постави ръцете си, приковавайки я под себе си. Погледите им се срещнаха и задържаха.

- Обичам те, Мел. Ще ме обичаш и ти един ден.

Тя протегна ръка и хвана лицето му.

- Вече се влюбвам в теб.

Сърцето му подскочи.

- Добре. Ще се съгласиш ли да ми бъдеш полвинка?

- Мисля, че ще го направя, но ми трябва повече време. За да сме сигурни.

- Вече съм сигурен. Той я целуна, харесвайки начина, по който тя обви крака около кръста му, за да го прегърне с тях. - Ще бъде дълга нощ да те убеждавам. Той се ухили. - Щом подутината спадне, ще се отърва от този презерватив и ще грабна още.

Очите й се разшириха.

- Нямаш ли нужда от време за възстановяване?

- Аз съм Вид. Той сви рамене. - Изградени сме да бъдем издръжливи и силни.

- О, Боже. Тя се усмихна. - Трябва да ядем по някое време. Пропуснах вечерята.

Той незабавно смени плановете.

- Храна първо. След това повече секс. Полвинката ми трябва да бъде нахранена.

- Сноу…

- Ти си моя, Мел. Знам. Аз го усещам. Той вдигна ръка и отметна косата й отстрани на лицето й, погали я по бузата. - Колко смела си?

- Днес се преборих с мекотелото и утре планирам да се направя стръв. Доста дяволски смела. Защо?

Той се ухили.

- Отнема повече време, ако поръчам храната да се донесе тук. Хайде да слезем долу да хапнем. След като вече го спомена, чувам как корема ти къркори.

- Но аз имам само работното си облекло.

- Ще ти намеря нещо от моето, което да носиш. Ние не сме официални тук в НСО. Просто искам кожата ти да е покрита, за да попречи на другите мъже да виждат твърде много от теб. Отокът спадна и той нежно отдели телата им. Мразеше да се отделя от нея. Той се вдигна и й помогна да седне на леглото.

- Ще се погрижа за този презерватив и след това ще отидем да ядем. Мисля, че изборът, който имат, ще ти хареса.

Той се втурна в банята, изхвърли използвания презерватив и изми ръцете си. След това забърза обратно в спалнята. Мел стоеше и го чакаше. Той отиде до скрина си, отвори чекмеджета и извади една от по-дебелите си ризи и чифт шорти, които щяха да покрият коленете ѝ. Той обичаше да тренира в тях. Те бяха добре износени и удобни. Тя ги взе.

- Пропусни сутиена, каза й той. - Ризата ми е достатъчно свободна, за да скрие, че не носиш такъв. Така или иначе никой не би се интересувал. Женските видове не ги харесват.

Той извади анцунг и потник за себе си, бързо ги облече. Пропусна да си сложи обувки. Мел седна да обуе чорапите си. Сноу чакаше, знаейки, че може да се чувства по-удобно с нещо, което да покрива краката й. Не са много хората, които са оставали без обувки, които той да е виждал. Когато тя беше облечена, той протегна ръка.

- Да тръгваме. И не се притеснявай. Другите видове ще те харесат. Ти си моя и носиш аромата ми върху себе си. Той се ухили. Достатъчно беше натъркал кожата си, за да знае, че другите ще го помиришат върху нея.

- Ти си странен, но си толкова сладък, изкикоти се тя и го хвана за ръката. - Няма обувки, а?

- Не съм на служба. Те не са задължителни. Много видове ще бъдат боси. Ще видиш сама.