Щяха да е отведът в Резервата. Това я зашемети.
Но аз обичам начина, по който каза името ми. Ще отида навсякъде с него.
- Няма да я вземете! Гласът на Мери звучеше панически и почти истеричен.
- Разполагаме с отлично медицинско заведение. Твоята болница за хора е твърде далеч. Тя идва с мен - твърдо заяви Сноу.
Сноу освободи кръста й и тя се олюля, но той се наведе и заключи едната си ръка зад коленете й, докато уви другата около гърба ѝ. Той я притисна към гърдите си. Бързото движение я замая и Мел затвори очи.
- Дръж се, Мелинда - изръмжа той. - Постъпката ти беше много смела. Тези мъже щяха да застрелят повече от нас. Не можахме да достигнем кобурите на глезените си, защото наблюдаваха всяко наше движение.
Не беше знаела, че имат оръжия. Това я изненада.
Той се затича навън с нея и от движението й стана лошо в корема. Би било много лошо, ако повърне върху човекът, когото си представяше гол през цялото време.
Тя запечата устни и се опита да диша през носа си. Това я отклони от засиленото пулсиране в ръката й и от факта, че кръвта й все още капеше от раната.
Глава 2
Мел чу сирени в далечината. Шерифът или някой от неговите заместници трябва да са на път. Може би дори всички. Не беше като да има стрелби в техния малък град всеки ден.
- Прехвърли здравата си ръка около врата ми - нареди Сноу, забавяйки скоростта.
Отне й секунда да се съобрази, тъй като тази ръка се бе затиснала между големия му гръден кош и тялото ѝ. Пръстите й докоснаха копринената му коса и тя усети твърдия му гръб по предмишницата му. Тя зарови пръсти в мускулите на рамото му.
Той намести ръката си под кръста й, докато тя обърна глава, гледайки го как рязко отваря врата на черния джип на НСО. Плъзна се на предната пътническа седалка и вдигна тялото й, докато тя трябваше да освободи рамото му, за да седне в скута му. Той я обърна малко, притискайки гръбнака й към гърдите си, след което затръшна вратата.
Вратата на шофьорската страна беше отворена и русият кучешки вид седна зад волана. Изглеждаше яростен и много страшен с отворена уста, с показващите му се зъби. Той обаче не я погледна яростно. Насочи цялото си внимание към Сноу.
- Не бива да я вземаш. Техните лечебни заведения може да са по-добри за нея.
- Не - изръмжа Сноу. - Тя идва с нас, Тимбър.
След миг Тимбър кимна.
Вратите се отвориха отзад и джипът се разлюля малко. Няколко от Новите видове внимателно поставиха кървящия вид на задната седалката и също се качи един чернокос мъж от котешкият вид. Мел хвърли поглед назад, заглеждайки се. Видя мигащи светлини, когато сирените се усилиха. Това направи ситуацията по-реална. Изправи се напред, все още се чувстваше така, сякаш може да повърне.
- Внимателно, предупреди някой от задната седалка. - Спокойно. Не треси много Уйнд. Джинкс, пое ли го?
- Да. Остани с мен, Уйнд. Ти си прекалено досаден, за да умреш. Не забравяй това.
- Имам жени, които да впечатля, изпъшка Уйнд.
- Точно така - съгласи се Джинкс. - Всяка жена ще иска да те гали и да те целуне по твоето бу-бу.
Задните врати се затръшнаха и двигателят на автомобила изръмжа. Сноу се напрегна и отново коригира захвата си върху Мел. Той я обгърна с едната си ръка, точно под гърдите й, и застопори краката си върху пода на колата. Другата му ръка стисна разделителя между двете седалки.
- Давай, Тимбър - настоя Джинкс отзад. - Уйнд е прикован към седалката и притискам раната му.
Мел се чудеше за необходимостта да го притиска, дори когато Тимбър стисна здраво волана с една си ръка и натисна педала за газта, след като вкара джипа в движение.
Гумите изскърцаха в знак на протест и това направи Мел благодарна, че Сноу я държеше здраво, тъй като движението я хвърли назад към него. Болката се спусна по ръката й и тя почти припадна.
Искаше й се да загуби съзнание, когато погледна предното стъкло. Тимбър направи страхотно впечатление, като шофьор на състезателни коли. Сигурно бе натиснал крака си докрай на газта и не изглеждаше склонен да отслаби нито един от тях.
Той заобиколи една по-бавно движеща се кола и след това направи един завой толкова бързо, че тя затвори очи. Мисълта да бъде хвърлена срещу вратата, въпреки че Сноу я държеше, я раздразни достатъчно, за да я заболи адски. Превозното средство се изправи и тя отвори очи.
Това беше грешка.
Тимбър се наведе напред като правеше нещо върху таблото на колата. Надяваше се, че няма да включи музика.
Устата й се отвори от ужас, когато джипа почти не се блъсна върху камион пред тях. Желанието й да изкрещи я задуши; изглеждаше така, сякаш кучешкият шофьор планираше да се набие право в задната част на превозното средство.