- Бях отново в Мерикъл.
Тя можеше да разбере колко разстройващо би било това.
- Те са затворени. Никога няма да се върнеш там.
- Знам. Продължаваше да люлее и двамата. - Това беше спомен. Преживявах миналото. Той я сгуши. - Съжалявам, че те събудих.
- Не казвай това. Никога не казвай това. И аз понякога сънувам кошмари. Всеки го прави.
- Мисля, че вероятността да те загубя ме накара да се замисля за времето когато за малко да умра. Поне един от най-травмиращите инциденти.
Това я ужаси.
- Колко пъти се опитаха да те убият?
- Животът винаги беше несигурен, докато бях в плен, изръмжа той.
- Съжалявам, че трябваше да преминеш през това. Това я разгневи. Искаше да разбере какво са му причинили от Мерикъл Индъстрис. - Какво стана?
- Не искам да те карам да ме виждаш по различен начин. Захвата му върху нея се разхлаби и той вдигна глава.
Тя го погледна, мразейки да зърне този призрачен поглед в красивите му сини очи.
- Виждам прекрасен човек. Нищо от миналото ти никога няма да промени това.
- За малко не те загубих по-рано. Този човеши мъж можеше да те убие.
- Добре съм, Сноу. В момента се притеснявам повече за теб. Можеш да ми кажеш всичко. Какво сънува от миналото си?
Той спря да я прегръща с една ръка и посегна между тях, докосвайки един от белезите на гърдите си.
- Това.
Тя хвърли поглед към белия кръгъл кръг, който помрачаваше кожата му.
- Как се случи това?
- Стреляха със стрелички към който бяха прикрепен жици. Те причиняваха толкова много болка. Електически дартс ... а понякога те бяха толкова силни, че караше кожата ни да гори. Те ги бяха направили толкова силни, че незабавно да свалят един от моя вид.
Гневът й нарастваше.
- Защо биха направили това?
- Отказах да направя това, което поискаха. Това беше всичко, за да бъдем наказани.
- Те никога не са имали право да те наранят.
Той отново започна да се люлее, прегръщайки я силно.
- Наясно съм.
Помисли си за останалите белези, които беше видяла върху него.
- Тези кръгови белези са от тези стрели?
- Да. Кожата около дартса изгаряше и болеше дълго време. С времето избледняха.
Тя се притисна по-плътно към него.
- Ами тези на гърба ти? Дали и те са от стрелите?
- Няколко, но предимно от атаки на техниците. Обичаха да ни удрят често и силно с метални пръчки. По-късно научих, че се наричат палки. Те можеха да се удължат малко и да наранят много. Костите ни са трудни за счупване, но биха могли да го направят, ако продължават да удрят на едно и същи места отново и отново.
- О скъпи. Тя го стисна. - Толкова съжалявам.
- Убих някои техници. Те бяха пазачи на Мерикъл. Тялото му се напрегна. - За да не ме убият. Спомнях си един от онези времена, докато спях. Бях ядосал един от тях и той ме нападна. Успях да се преборя с болката достатъчно, за да хвана жицата, към която беше прикрепена стрелата и да я дръпна. Техникът не пусна достатъчно бързо и го накара да се препъне напред и да падне до мен. И аз го убих. Това кара ли те да се страхуваш от мен?
- Не! Тя дори не трябваше да мисли за това. - Радвам се, че си убил някои от тези глупаци. Тя го пусна и протегна ръка, обгръщайки лицето му. - Обичам те, Сноу.
Той сякаш претърси очите й.
- Не изглеждаш уплашена.
- Не съм. Можех да убия онези двама глупаци, които влязоха в закусвалнята, тези, които застрелях. Отгледана съм с оръжия. Знам какво могат да направят. Изненадана съм, че и двамата са oживели, честно казано. Бях сигурена, че единият е изгубил, защото го прострелях в центра на гърдите му. Страхуваш ли се от мен заради това?
- Никога. Беше смела и го направи, за да защитиш Видовете.
- Същото като теб, Сноу. Имаш пълното право да се спасиш от лоши хора. Целих се към лицето на този идиот, който нахлу в мястото ми с моите чинии. Летящо парче стъкло би могло да го среже лошо и да го накара да кърви до смърт. Аз също го удрях по главата колкото можех повече пъти. Травма на главата и всичко това. Определено може да убие. Исках да го нараня, за да спре да идва след мен. Не се чувствам зле от това. Той го очакваше.
Усмивка изви устните му и онзи призрачен поглед напусна очите му.
- Толкова те обичам, Мел.
- Можеш да ми кажеш всичко за миналото си и това няма да промени начина, по който се чувствам към теб. Виждам мъжа, в когото си станал, и харесвам всичко в теб. Ти си оцелял и се радвам за това. Не бих те срещнала, ако беше позволил на тези глупаци да те убият, докато си бил заключен.
Тази усмивка се превърна в хилене.
- Чувствам, че всичко, което съм преживял, си заслужава, сега, когато си в живота ми.