Выбрать главу

Мел кимна, все още твърде развълнувана, за да говори.

Сноу се изтегли от тялото й и стана от леглото, за да изхвърли презерватива. Изми ръцете си и бързо се върна при нея, качвайки се обратно в леглото. Тя се сви в него, искайки просто да го задържи.

- Толкова се радвам, че те намерих, Мел.

- Аз също. Тя вече не можеше да си представи живота си без Сноу.

Сърдечният ритъм на Сноу се забави, както и дишането му, когато той заспа отново. Мел се притесняваше, че ще има нов кошмар и се бореше да остане будна за всеки случай. Тя прокара пръст по един от белезите. Беше леко повдигнат. Сега, след като знаеше как той е получил някои от тях, това я накара да убие. Те биха го наранили и измъчили. Почти убивайки го.

Освен това я накара да се замисли колко ли често кошмарите го събуждат, когато я няма.

Сълзи напълниха очите й и тя се притисна по-близо, затваряйки очи. Искаше да е там всяка вечер, за да го задържи.

Това би означавало да се премести при него.

Той също искаше това от нея. И тя го искаше. Но вероятно беше лудост да го направи твърде бързо. Тя обмисли плюсовете и минусите, докато Сноу спеше. Да живееше с него и да спи с него всяка вечер би било чудесно. Трудната част би била да се каже на Джоел, че ще напусне ресторанта. Мери също не би била щастлива. Те бяха най-добри прятелки и им харесваше да се виждат всеки ден.

Сноу се движеше в съня си, а ръката му се стегна около нея.

Мел се прозя, решавайки да помисли за това по-късно. Тя просто искаше да е близо до него, обичайки всеки миг, прекаран заедно.

* * * * *

Сноу се събуди с Мел, която най-вече се беше просналa върху него. Той се ухили. Най-доброто чувство на света беше да се събуди с нея в леглото си. Прекара леко ръка по голия й гръб. Мел се размърда малко върху него и се претърколи. Веднага усети липсата на теглото й, но един поглед към часовника на нощното шкафче му напомни, че те имат среща. Беше след малко повече от час.

Той стана безшумно и се прокрадна в банята, затвори вратата и след това изпразни пикочния си мехур. След това изми зъбите си, преди да се върне в спалнята, за да събуди Мел. И двамата се нуждаеха от душ. Миризмата на секс стоеше по кожата им. Той нямаше проблем с това, но мъжете на срещата можеха. Някои от тях биха ревнували. Тази мисъл го накара да се засмее, когато се наведе над Мел и тихо я извика.

Тя едва отвори очи и се усмихна.

- Добро утро сутрин е. Слънцето е изгряло.

- То е. Срещата с мъжете е след малко повече от час. Щях да си взема душ. Искаш ли да се присъединиш?

Тя седна и се прозя, косата й беше разрошена и очарователна.

- Това вероятно се прави ...

Той се засмя.

- Още не си будна. Това, което току-що каза, нямаше смисъл.

- Какво казах?

Той й помогна да стане от леглото.

- Нещо сладко. Тя се прозя отново, когато той я заведе в банята. - Измий зъбите си, докато затопля душа.

- Добре. Лошият дъх е лош. Тя взе пастата му за зъби и се втренчи в нея празно. Минаха секунди.

Той се засмя още малко и й хвана четката за зъби от контейнера, който държеше на плота.

- Тук. Той издърпа пастата за зъби от ръката й и сложи малко върху косъмчетата, преди леко да я намокри. Той я сложи в ръката й. - Ще поемеш ли от тук?

Тя срещна погледа му в огледалото и му се усмихна иронично.

- Така мисля. Съжалявам. Аз не съм сутрешен човек.

- Аз съм. Ние сме идеални един за друг. Ще се погрижа да не я забиваш в ухото си или да не се опитваш да миеш косата си с нея.

- Добре. Искам да кажа, че няма. Тя започна да си мие зъбите.

Той се обърна и пусна водата под душа, регулирайки температурата, за да бъде удобна за полвинката му. Не искаше да е прекалено топла или студена. Той се върна при нея, точно когато тя завърши за да изплюе пастата за зъби и да изплакне устата си. Тя се изправи и се обърна към него.

Той протегна ръка и тя я взе и те влязоха заедно под душа. Мел го остави да й измие косата, след което тя искаше да направи същото за него. Той се усмихна, когато тя предложи и коленичи, тъй като беше много по-висок.

Мел се изкикоти.

- Това работи!

Той затвори очи, докато тя нанасяше шампоан в косата му.

- Чувствам се добре.

- Да така е. Можем да превърнем това в нещо обичайно, когато се къпем заедно. Трябва да купим един от онези столове, за да можеш да седнеш, за да не се налага да поставяш коляното си на пода на плочките в бъдеще, когато правя това.

- Ще си взема един, обеща той.

- Просто така, ха?

- Да.

- Бих искал това, Сноу.

Тя завърши с косата му и той отново се изправи, придърпвайки я към себе си.

- Трябва също да превърнем това в обичайна рутина. Вдигна я, притискайки я към плочките и я целуна.