Мел обви ръце около врата му и краката й се закачиха за бедрата му. Той изръмжа, докато гърдите й се претиснаха до неговите, поставяйки я малко по-високо. Изкушаващо беше да я вземе точно там. Искаше, но след това се сети, че презервативите са в другата стая. Колкото и да искаше да се чифтосва с Мел, тя още не се беше съгласила. Не можеше да рискува да я забременее, докато тя не го искаше. Ръмжене се откъсна от него, когато спря да я целува.
Мел се задъха.
- Защо спря?
- Имаме тази среща.
- О. Няма време, а?
Посегна назад, като изключи водата.
- Ще намерим време. Качи се на леглото, веднага.
Тя почти се спъна на перваза на душа му. Той я хвана около кръста, за да я предпази и двамата бързо се изсушиха. Мел първа избяга от банята, за да стигне до леглото. Той беше точно по петите й. Сноу погледна часовника.
- Имаме около двадесет и пет минути.
- Това е повече от достатъчно време.
Той не се съгласи. В ума му нямаше достатъчно време на света, за да прави любов с нея.
Глава 12
Нервите на Мел се задействаха, когато тя вече седеше отпред на превозното средство на шериф Купър. След срещата им и дългия стресиращ ден най-накрая настъпи нощта, когато я откара от портите на Резервата до нейния апартамент. Заместник Томи го последва с друга кола. Тя смяташе, че това е твърде много, но Сноу настояваше и двамата мъже да я придружават в две различни коли, чувствайки, че е най-безопасно, тъй като той самият не можеше да бъде до нея. Той си беше тръгнал двадесет минути преди нея с екип от Нови видове.
- Новите видове вече са във твоят апартамент, заяви шериф Купър.
- Откъде знаеш?
- В контакт съм с тях. Те ми дадоха едно от техните изискани неща за уши. Чувам ги.
- О.
Тя надникна през тъмните прозорци на пътническата страна.
- Сигурни ли са, че не са ги видели да влизат?
- Единственият начин, който може да се случи, е ако престъпникът притежава специални очила за нощно виждане. Затъмнихме района, докато те се промъкнаха.
- Еха. Не знаех, че можете да спрете захранването. Защо сте си направили труда?
- Защото престъпникът не може да вижда на тъмно. Някои нови видове могат. Това беше техният план. Морис Браун изключи захранването на тази секция. Той се появи в работния си камион веднага след като го „поправи“. Ако някой наблюдава жилищната ти сграда, нямаше да види нищо освен светлините от камиона на Морис, докато той се преструваше, че работи. Новите видове се вмъкнаха в твоят апартамент преди минути. Брас току-що каза на Морис да включи отново захранването. Той спря за миг. - Морис току-що го потвърди.
Тя прегърна кръста си.
- Добре.
- Захранването е възстановено. Той потърди. - Време е да представим нашата част от това шоу. Ще те оставя, ще те отведа до вратата ти и ще те предупредя да внимаваш.
- Схванах го.
- Ще отвориш завесите си, нали?
- Да. Докато си чистя боклука в апартамента. Сноу и другите момчета трябва да се крият в банята. Тя се чувстваше малко виновна за това. Това не е много голяма стая за четирима големи мъже, които да споделят.
- Поне могат да пикаят, ако възникне нужда, пошегува се той. - Надяваме се, че този престъпник е нетърпелив и скоро ще дойде след теб.
Бързо стигнаха до жилищната й сграда. Мястото й беше тъмно, докато съседите й имаха запалени светлини. Шерифът паркира там, където обикновено тя оставаше колата си, но колата й беше останала пред шерифската станция, и двамата слязоха. Тя стисна чантата си и се опита да изглежда нервна и уплашена. Тя би изпитвала и двете емоции, ако наистина щеше да бъде сама.
- Наистина ли искаш да се прибереш у дома? Шериф Купър използва своя бумтящ глас.
- Сигурна съм. Тя кимна. - Благодаря ти, че ме прибра вкъщи. Иска ми се глупавата ми кола да не беше умряла, каза тя, за да обясни защо се вози. Сноу беше отказал да я кара сама, дори и на няколко пресечки от полицейското управление.
- Утре ще разгледаме колата ти. Шериф Купър извади фенерчето си и го включи. - Наистина се нуждаете от повече осветление около входната врата.
- Ще попитам наемодателя. Тя извади ключовете си, преструвайки се, че отключва вратата. Сноу беше взел ключа на вратата, за да позволи на него и екипа му да влязат, преди да пристигне. - Благодаря ви за превоза.
- Наистина ли не искаш да вляза и да го проверя?
- Сигурена съм. Каза, че задната ключалка на прозореца е поправена. Просто искам да изчистя бъркотията и да спя в собственото си легло.
- Добре. Обаждаш се в полицията, ако чуеш или видиш нещо. Обещай ми.
- Обещавам, шериф.
- Влез. Ще стоя тук. Заключи вратата.
Тя влезе вътре, пусна светлина и затвори вратата, като завъртя ключалката. Облегна се на дървото, загледана в оставената бъркотия. Сноу беше намерил нейните обувки, за да не си нареже краката, беше ги оставил точно пред вратата. Тя ги обу, за да не получи повече порязвания по краката си, гледката на апартамента й я върна към всяка секунда от нападението. Успокои се, когато разбра, че Сноу, Брас, Тимбър и Торент са в банята й, точно в коридора.