- Тук съм и съм добре, каза тя на глас. - Вратата е заключена. Сега ще отворя завесите.
- Внимавай - тихо извика Сноу. - Никой не беше тук, когато пристигнахме и ключалката на прозореца работи.
Тя вдиша дълбоко и изпусна чантата си, отиде до прозорците на няколко метра и раздалечи пердетата. След това отвори прозореца, пускайки лекия вятър. Това също беше част от плана. Изглеждаше странно просто да отвари завесите през нощта, за да я изложaт на показ. Сега всеки, който гледаше, би предположил, че трябва да проветри мястото, докато почиства.
Мел забърза към кухнята, извади няколко торби за боклук и извади метлата отстрани на хладилника. Тя ги занесе в хола и след това тръгна по коридора към спалнята си.
Вратата беше частично затворена към банята, светлината там беше изключена. Тя млъкна, сложи ръка на стената и се престори, че бърка в обувката си.
- Ще отворя прозореца на спалнята сега.
- Внимавай - заповяда Сноу. - Не стой пред нито един прозорец, след като ги отвориш. Не искам този мъж да откъсне комарниците и да те грабне. Накарай го да дойде след теб.
- Спомням си.
Тя остави крака си и се отблъсна от стената, влезе в спалнята си и включи светлината. Малкото нощно шкафче, което беше купила, беше разбито. Размазаната по стената кръв беше почистена. Кловис трябва да го е направил, след като е взел пробите. Харесваше старото пенсионирано ченге, което работеше на непълно работно време за шериф Купър. Понякога влизаше в ресторанта със съпругата си.
Тя разтвори завесите, видя новата ключалка на прозореца и я отключи. След това отвори прозореца. Скрина на прозореца беше заменен с нов. Тя се отдръпна и огледа стаята си, след което изхвърли коша си с мръсни дрехи върху леглото, използвайки пластмасовия контейнер, за да започне да прибира малките парчета от масата. Тя трепна над гледката към вътрешната врата. Наемодателят още не я беше заменил. Касата на вратата също беше разрушена, когато натрапникът нахлу в спалнята й.
Тя тръгна по коридора и влезе в хола, пускайки пластмасовия кош близо до входната врата. Тогава тя грабна торба за боклук и започна да прибира части от масата и големи парчета от счупените си чинии.
Част от нея й се искаше да включи музика, но Сноу беше наложил вето върху това. Искаше да се увери, че може лесно да чуе всеки звук, който тя издава ... но особено тези, които тя не чуваше. Тя се чудеше как четирите Нови вида се вписват в малката й баня, представяйки си двама от тях да стоят под душа й, един да седи на затворения капак на тоалетната и един да стои пред малката мивка. Тази мисъл я накара да се усмихне.
Тя си сложи плътните пластмасови ръкавици за почистване, които държеше под кухненската мивка, за да вземе по-малките, по-остри парчета стъкло, пълнейки торбите за боклук. Времето минаваше бавно, докато тя вдигаше всичко, което можеше, после помете, торбите се трупаха пред вратата й. Сноу й беше заповядал да не ходи до контейнерите за боклук в близост до паркинга, тъй като се страхуваше, че ще я хванат там.
Тя се върна в коридора.
- Как се справяте? Тя поддържаше нисък глас и се опитваше да не мърда устни.
- Добре сме. Ти как си?
Само чуването на гласа на Сноу помогна.
- Добре. Направих всичко, но не и прахосмукачката.
Той изръмжа ниско.
- Ще затворя и заключа прозореца на хола. По този начин тъпакът ще трябва да мине покрай теб, за да ме хване. Какво ще кажеш за това?
- Дръж завесите отворени - заповяда Брас.
- Схванах. Тя рязко отвори малкия шкаф в коридора и извади прахосмукачката си. Тя я занесе в хола и я остави, после се престори, че е студено, разтривайки ръце. Отиде до прозореца и го затвори, като се увери, че ключалката е поставена. След това включи машината.
Мел държеше гърба си към коридора. Ако идиотът наблюдаваше между звука на вакуума и нейното уязвимо положение, това щеше да му даде идеалната възможност да се промъкне зад нея. Не че щеше да премине Сноу. Тя имаше вяра в това.
Тя прокара прахосмукачката върху килима за около четиридесет минути, докато се убеди, че не е останало стъкло. Влезе в кухнята, след което я почисти. Шкафовете все още бяха отворени от момента, когато тя грабна чиниите и чашите, които току-що беше почистила. Малкото съдове в мивката бяха лесни за измиване.
По времето, когато тя приключи, бяха минали часове, откакто се прибра вкъщи.