В стомаха й започна да избива лошо чувство. Ами ако шутът не я чакаше? Тя се беше борила с него усилено. Може би той наблюдаваше мястото на Мери, вместо да я чака? Тя задъвка долната си устна, избърсвайки плотовете. Трудно беше да не поглеждам към улицата, пред която беше разположен предният й прозорец, за да потърся някой, който гледа към нея.
Накрая, без да остане нищо за почистване, тя извади сода от хладилника и я отвори, тръгвайки към дивана. Падна върху него, затвори очи и се отпусна. Срещата тази сутрин беше рано, Новите видове много пъти преглеждаха плана и тя и Сноу не бяха имали никакво време да останат сами през деня. След това ядоха обяд в кафенето и тя се срещна с повече от мъжете. Някои от тях я бяха попитали дали има неженени, привлекателни приятелки. Това я накара да се усмихне. Мери отговаряше на това описание, но никога не би излязла с Нов вид.
Липсваше й най-добрата й приятелка. Шериф Купър я бе уверил, че родителите на Мери са се съгласили да останат вкъщи още няколко допълнителни дни, но той също е накарал няколко от неговите заместници да минават покрай дома им на всеки час. Те бяха в безопасност. Сега тъпакът просто трябваше да се появи, за да може да бъде хванат.
Тя седна малко и бавно си изпи содата. Тогава тя стана, хвърляйки празната кутия. Скоро след това пикочният й мехур започна да протестира, което я накара да съжалява, че я изпила. Мина още час и тя погледна часовника си. Беше малко след девет. По това време тя обикновено си лягаше, за да стане рано за смяната си в закусвалнята.
Част от нея се чудеше колко ядосан е Джоел за това, че е пропуснала работата си този ден. Мери трябваше да покрие смяната й, но отново шериф Купър беше обещал там да има заместници, които да ядат на смени, докато Мери беше там. Родителите й я бяха закарали до там и обратно, за да са сигурни, че никога няма да бъде сама.
Мел стана и затвори завесите, след което тръгна по коридора.
- Затварям - прошепна тя.
- Добре.
Тя влезе в спалнята си и отново показа, че й е студено, затвори прозореца и дръпна завесите. Взе мръсните си дрехи от леглото и ги хвърли в ъгъла, преди да се върне в коридора.
- Завесите са затворени - прошепна тя. - Можете да излезете. Трябва да пикая.
Сноу отвори вратата ... и тя се ухили.
Брас стоеше до мястото, където беше разположен затворения капак на тоалетната й, докато Тимбър и Торент излязоха от душа й.
- Какво е смешно? Сноу се приближи и целуна върха на главата й.
- Нищо. Те излязоха от банята на Мел и тя влезе, затвори вратата и завъртя крана в мивката, за да прикрие всякакви звуци. Новите видове имаха страхотен слух. Бързо се изпика, изми ръцете си и след това отвори вратата. - Мислех, че ще дойде.
- Може да чака съседите ви да заспят. Брас се облегна на стената в коридора. - Знаехме, че е възможно да останем тук за няколко дни. Донесохме храна.
- Видях торбички с хранителни стоки в хладилника и разбрах. Чувствайте се като у дома си. Завесите са плътни и ги затворих добре. Ако не се доближите до тях, няма да се показват сенки. Мел прехапа устни. - Съжалявам, че не пое бързо стръвта.
- Тук ще сме толкова дълго, колкото е необходимо. Брас се обърна и влезе във всекидневната й.
Тимбър и Торент го последваха. Мел се втренчи в Сноу.
- Ами ако греша?
- Част от мен се надява, че е така и мъжът няма да дойде отново.
- Но Мери…
- Знам. Той я придърпа в прегръдката си. - Надявам се, че той ще се появи за нея. Ще го хванем, ако го направи.
Тя се наведе към подплатените му гърди. Самата тя носеше бронежилетка. Не беше обаче толкова обемиста. Една от женските Нови видове й я беше дала в заем, като й каза да избягва да носи сутиен, за да й е по-удобно. Тя беше я послушала.
- Иди да ядеш, Сноу. Трябва да си гладен.
- Ти остани до мен.
- Добре.
Тя завари Видовете, седнали на нейния току-що вакуумиран под, хапвайки сандвичи и пиейки от консерви и бутилирана вода, които бяха донесли със себе си. Никой не проговори. Сноу й предложи нещо за ядене. Тя поклати глава.
- Все още съм ситта от времето, когато ядохме преди да си тръгнем. Тя седна на дивана и задържа гласа си ниско. - Сега какво?
- Преструваш се, че си лягаш. Брас срещна погледа й. - Сноу ще легне с теб в спалнята и ние ще заемем позиции във всекидневната и коридора, за да сме близо.
- Ще спи ли някой от вас? Тя се притесняваше за тях. Ами ако идиотът не се появи с дни или по-лошо, изобщо?
- Ще спим на смени. Не се тревожи за нас. Торент й изпрати усмивка. - Видовете са силни. Нямаме нужда от толкова много сън, колкото хората.
- Благодаря ви, че правите това. Тя осъществи зрителен контакт с всеки един от тях.