- Моля, отговори Брас, след като отпи от водата си. - След като приключим с яденето, изключи светлините тук. Обикновено държиш ли някакви светлини включени?
- Не.
- Добре.
Приключиха с яденето, няколко от тях използваха банята и Сноу я издърпа на крака. Тя изключи осветлението и го заведе до спалнята си. Леглото й беше малко в сравнение с него.
- Не знам как и двамата ще се поберем.
- Ще спя на пода.
Тя се обърна към него, намръщена.
- Мел, аз те пазя. Ще спя седнал до прозореца. Това е най-доброто. Качи се в леглото и аз ще загася светлината. Почивай си. В безопасност си.
- Знам това. Мога ли да сваля жилетката?
- Не. Само твоите обувки.
Наистина не можеше да се оплаче. Всички Нови видове бяха облечени в черни униформи с бронежилетки. Тя дръпна чаршафите назад и седна на леглото си, като изстреля обувките си, преди да легне. Сноу й се усмихна и изключи светлината. Пълен мрак изпълни стаята.
- Тук съм. Сноу се движеше към прозореца, докато говореше. - Спи.
- Ще опитам. Тя се настани възможно най-удобно. - Искаш ли възглавница?
- Добре съм.
Беше уморена и Мел знаеше, че това е стресът. Беше накарала Сноу и приятелите му да се впуснат в тази луда идея за стръв и може би беше за нищо.
Защо лошият не се беше появил?
Тя задъвка долната си устна, тревожна. Ами ако глупакът е избягал от града, след като тя се бе преборила с него? По-лошото, какво ще стане, ако напусне за седмица или две, но след това се върне? Тя щеше да бъде в безопасност със Сноу ... но Мери щеше да бъде лесна мишена, живееща сама.
Сноу чу как дишането на Мел се забави около час по-късно. Торент влезе в спалнята от коридора, като спря там.
- Съседът в съседство изключи телевизора си и ние вярваме, че си е легнал, прошепна той.
- Добре. Колкото по-тъмна е сградата, толкова по-безопасно е човекът да се почувства по-сигурен за да дойде след моята жена.
- Няма да му позволим да й навреди. Торент излезе, но не отиде далеч.
Сноу затвори очи, слушаше дъха на Мел и тихите звуци, които мъжете издаваха в апартамента. Двама легнаха, единият заспа, докато Торент крачеше тихо нагоре-надолу по коридора. Времето минаваше и Сноу дремеше на пресекулки. В един момент гласове го събудиха, когато Брас се смени с Торент, като на свой ред патрулираше в коридора. Сноу се потопи в съня си.
Докато шум не го събуди отново.
Той се дръпна, моментално се събуди и седна изправен, напрягайки се, за да разпознае звука.
Беше слабо… и дойде отзад зад него. Това би било задната част на жилищната сграда на Мел.
Той стана на крака точно когато Брас безшумно се втурна в стаята. Последван от Тимбър. Тримата се взираха в затворените завеси, чувайки стъпки точно отвън.
Сноу посочи към леглото. Тимбър кимна и се придвижи напред, отдръпвайки настрани висящите от тавана чаршафи. Беше необходим цялият самоконтрол на Сноу, за да позволи на другия мъж да грабне Мел в ръцете си. Тя вдиша рязко, но Тимбър я заглуши, преди да успее да каже нещо. Мъжкият я изнесе от стаята до банята. Той я постави вътре, с прошепнати заповеди да влезе във ваната и да се свие на топка.
Сноу се отдръпна, зае позиция до стената на прозореца. Брас зае другата страна. Тимбър се върна, чакаше до леглото, далеч от погледа на прозореца. Завесеното легло на Мел му помогна да го скрие.
Чу се леко пукане и прозорецът леко се отвори. Ръка в ръкавица бръкна, изтласквайки завесата от пътя. Мъжът беше много тих за човек. Щеше да впечатли Сноу, ако не беше толкова вбесен. Този мъж идваше след Мел.
Оставиха го да се качи през стъклото на прозореца и да влезе в спалнята. Натрапникът беше с маска, както беше описала Мел и черно облекло.
Той направи една крачка към леглото, преди Сноу да се хвърли, като свали задника му силно. Използва цялото си телесно тегло, така че когато кацне на гърба на мъжа, това щеше да навреди на плячката му.
Брас се премести до прозореца, за да се увери, че няма повече хора.
Мъжът под Сноу изсумтя, дъхът му излезе. После всмука въздух и започна да се бори.
Сноу го хвана за китките и стисна. Мъжът изкрещя. Може би от няколко счупени кости. Не че на Сноу му пукаше; мъжът го заслужаваше, че дойде след неговата жена.
Задникът се опита да хвърли глава обратно в лицето на Сноу. Той се измъкна и изръмжа силно.
- Направи това отново и ще ти изтръгна проклетото гърло, изръмжа той. - Стой неподвижно, иначе ще те накарам да крещиш повече.
Мъжът под него затихна, дишайки учестено.
- Чисто- извика Брас. - Никой друг няма там. Той затвори прозореца.
- Светлина - предупреди Тимбър, преди да натисне светлиният ключ.
Сноу премести тялото си върху плячката, когато и двамата му приятели паднаха на колене, претърсвайки мъжа за пистолети. Не намериха нито един.