Той осъзна, че нито един от двамата не пипна храната си по време на срещата.
- Гладна ли си?
- Малко. Тази храна изглеждаше добре.
Той тихо изръмжа.
- Съжалявам. Току-що те изведох от там, без да мисля за това.
- Можем да слезем долу, за да хапнем в кафенето.
- Останалите ще искат да ти зададат още въпроси за човешките жени и да седнат на нашата маса. Ти беше търде мила с тях. Няма да имаме възможност да говорим сами, ако слезем там.
Това накара Мел да се засмее и той обичаше да вижда, че тя може да прави това след срещата, която бяха провели. Той не се чувстваше толкова щедър. Мъжът, който беше нападнал Мел, беше с хората. Искаше му се той да бъде изпратен в затвора Фулър, но не можеше да упреква Джъстис за тежкото решение, което беше взел. Трябва да задържат двамата мъже, които са се опитали да убият видове. Те бяха смъртоносна заплаха, ако някога бъдат освободени. Това няма да се случи.
- Имам зърнена закуска, предложи той.
- Става.
Той се втурна в кухнята и приготви две купи. Те заеха места един до друг на пода, използвайки масичката за кафе в хола му като повърхност за хранене.
- Какво мислиш, Мел? Моля те, сподели с мен. Искаше да я моли да остане с него, вместо да се върне при родителите си. След като беше освободен, част от образованието му включваше учебни карти на Съединените щати. Индиана беше далеч от Калифорния.
- Не се връщам в Индиана.
Той почувства огромно облекчение, когато я чу как казва това.
- Добре.
- Не е само защото не искам да живея с майка си. Тя задържа погледа му. - Не искам да те загубя.
- И аз не искам да те загубя, призна той. - Искам да останеш с мен. Ти принадлежиш на това място. Можем да се оженим като хората. Други видове също са се оженили законно за своите половинки. Ще подпишем и документи за полвинки. Това ще те направи официално Нов вид. Той се напрегна, подготвен тя да спори с него.
Мел остави лъжицата си и се загледа в него.
Той се протегна и я хвана за ръката, забравяйки собствената си храна.
- Знам, че искаш повече време ... но бих искал да помислиш за това. Кълна се, че ще ти дам страхотен живот, Мел. Кажи ми какво да кажа или направя, за да те убедя.
- Ти си толкова сладък, Сноу. На устните й играеше усмивка. - Липсваше ми, когато ме прибра вкъщи след първата вечер, която прекарахме заедно. Всичко, което исках, беше да се върна тук, за да бъда с теб. Тогава този глупак ме издебна в къщи и трябваше да прекараме още една нощ заедно, след като ме взе от полицейското управление. Дори се съгласи с плана ми да стана примамка, когато знех, че не искаш да съм в опасност. Разбра колко важно за мен беше да се опитам да го хванем, в случай че той иска да тръгне след Мери след това. Пазеше гърба ми.
- Винаги ще го правя.
- Вярвам в това. Ето защо казвам да.
Той се почувства зашеметен, но уплашен, че може да я разберал погрешно.
- Да - повтори тя. - Може да е лудост да скоча толкова бързо в това, но знам, че ще ме хванеш. Влюбих се в теб и вече не мога да си представя живота си без теб. Дори не искам.
- Ще ми бъдеш ли полвинка?
- Да, Сноу. Бих искал да бъде и законен брак, ако това не е проблем.
- Ще се оженя за теб, изръмжа той, ухилен. - Ти си моето сърце, Мел. Ти имаш цялата ми любов. Завинаги.
- Осъзнах го, когато ме помоли да се обвържем. Ти си доста сериозен човек.
Той отблъсна масичката за кафе назад и я сграбчи, като я сложи в скута си.
- Много ме зарадва.
- И ти ме правиш щастлива.
Той я държеше здраво, вдишвайки нейния аромат.
- Днес ще изготвя документи за полвинки и ще помоля НСО да уреди сватбата ни. Искам да го направя веднага.
- Добре. Не искам нищо изискано. Можем ли да подпишем тези документи и да направим сватбата след няколко дни? Наистина бих искал Мери да е там и трябва да се обадя на моите хора. Не съм сигурна дали могат да дойдат, но ще бъдат разстроени, ако все пак не ги поканя.
- Всичко, което искаш. Той се засмя. - Ще го направя. Можем да уредим полет за твоите родители тук. Не се притеснявай за парите.
- Ти си най-добрият, Сноу.
- Просто искам да си щастлива.
- Аз съм. Тя се сгуши в него.
Глава 14
Мел беше изнервена, докато стоеше от пред в черен джип и наблюдаваше пътя. Сноу и няколко други Нови видове седяха в превозното средство, където тя ги беше помолила да останат. Всички прозорци обаче бяха спуснати, за да могат да си говорят, докато чакат, а зад нея имаше висока стена на около сто метра. На върха й стояха двама униформени Нови вида, които охраняваха района. Други не се виждаха.