Сноу се тревожеше за жената. Мелинда остана неподвижна в ръцете му, но скованото й тяло в скута му го увери, че не е загубила съзнание.
Един мъж медицинска сестра рязко отвори вратата на пътника, готова да отнесе жената от него.
Той изръмжа ниско като го предупреди и мъжът отстъпи назад. Сноу придържаше Мелинда и се плъзна с нея на ръце. Той не обърна внимание на носилката и я занесе вътре в сградата.
Чаймс забързаха към него отляво. - Доведи я насам.
Той последва жената от видовете в една от стаите за прегледи и положи човека на медицинското легло. Той погледна Чаймс.
- Къде е Док Харис или Тед?
- С Уйнд. Той е по-критичен.
Имаше смисъл, но мразеше колко бледа изглежда Мелинда. Сноу взе ръката й отстрани, която не беше ранена, и я стисна. Чаймс се премести от другата страна на леглото и нежно дръпнаха тениската на Мелинда, за да огледат раната.
- Тръгвай. Ще се справя с това.
Панически поглед пресече чертите на Мелинда и тя се вкопчи в ръката му. Очите й се разшириха и той надуши страха й.
Той взе просто решение.
- Ще остана с нея.
- Добре. Чаймс започнаха да почистват кожата около нараняването.
Мелинда извика, когато Чаймс опипа раната. Цялото й тяло се сви и Сноу отвърна с ръмжене. Той се наведе напред, за да притисне частично гърдите си върху нейните, за да я задържи на мястото си, подпирайки свободната си ръка в горната част на главата й. Мелинда беше ранена от външната месеста част на ръката си, точно под рамото. Раната кървеше много, но не изглеждаше така, сякаш представляваше нещо животозастрашаващо.
Той се втренчи в лицето й. Тя се огледа диво, сякаш се паникьоса.
- Погледни ме - заповяда той.
Тя го погледна така, сякаш беше спасителен пояс. Харесваше очите й. Те бяха с мек кафяв оттенък с много златни петна вътре в ирисите. Не беше виждал твърде много хора, които имат такива очи. Изглеждаха подозрително мокри, но тя не плачеше. Нямаше да я обвини, ако беше.
- Алергична ли си към някакви лекарства? Чаймс изля вода върху раната, за да изчисти кръвта.
Езикът на Мелинда изскочи, когато облиза устни. Тя не каза нищо, но поклати глава.
- Не, тя не е, отговори той вместо нея.
- Не съм сляпа. Чаймс се усмихна. - Ти си смела, жена. Чух, че си застреляла лошите хора с намерение да убият нашите мъже. Ще се погрижим добре за теб. Ти също имаш късмет. Изглежда, че ти липсва само малко плът, но Док Али вероятно ще поръча рентгенова снимка, за да се увери, че не са нанесени повече щети. Ще ти трябват шевове.
- Къде е Док Али?Това разгневи Сноу, че тя още не беше там. Мелинда беше изложила живота си на риск, за да спаси Видовете и тя заслужаваше отлична медицинска помощ, сякаш беше една от тях.
- Тя беше вкъщи, когато получихме обаждането, тя вече е на път. Трябва да е тук всеки момент.
Отговорът от Чаймс успокои малко Сноу, докато Мелинда не трепна.
- Дай й нещо за болката. Притесняваше се, знаейки, че тя страда.
- Не мога. Все още не съм обучена за това. Дестъни може, но той бе изпратен в Хомеланд, когато дойде Али. Обсидиан все още няма да й позволи да работи с този мъж. Имам само дози за видове. Не бих искала случайно да й дам твърде много. Харесва ми да съм медицинска сестра.
Мелинда ахна. Не беше сигурен дали е от нещо, което Чаймс беше казала или направила. Той се притисна плътно до тялото й.
- Всичко ще бъде наред. Просто вдишай и издишай.
- Правя го.
Той можеше да усети всеки път, когато тя вдишваше и издишваше, тъй като беше почти върху нея, в случай че се опита да се отдръпне от Чаймс, която се грижише за кървящата й ръка.
- Ти си много смела, побърза да я увери той.
Сълзи заляха очите й.
- Бях уплашена. Не знаех, че имате пистолети иначе щях да ви изкрещя за тези мъже. Видях ги преди да влязат. Мислех, че ще ни ограбят. Не знаех, че те искат вас.
Той кимна.
- Ти застреля тези мъже и това беше добре. Защо имате оръжие?
- Джоел държи пушката си заключена близо до касата. Имам ключ за нея, тъй като знам как да стрелям. Той ме накара да стрелям в консерви, за да докажа, че не съм му говорила глупости. Уцелих всички, без да пропусна след първите два изстрела. И това нещо е старо. Никога дотогава не бях стреляла с подобено оръжие.
- Била ли си в човешката армия? Тя не му приличаше такава. Мелинда имаше меко, закръглено тяло. Не като като телата на повечето от военните жени, които беше виждал.
- Не. Тя се скова, задъхана. - Ох.
- Извинявай, трябва да почистя по-дълбоко наоколо, за да съм сигурна, че куршумът не се е разцепил. Изглежда, че просто те е одраскал- измърмори Чаймс. - Опитвам се да видя дали е ударил костта.
- Порязвам си краката, докато се бръсна. Никога не съм кървяла толкова много. Мелинда изви гръб, притискайки гърдите си към неговите гърди.