Веждите на Сноу се вдигнаха и той изглеждаше ужасен.
- Да. Виждаш ли защо те моля да не се чувстваш наранен от това, че не идват на нашата сватба? Повярвай ми, когато кажа, че е най-добре по този начин. Оставих цял щат, за да се махна от нея. Обичам моите хора, но отдалечаването от тях е определено задължително в живота ми. Защо мислиш, че нямам мобилен телефон? Имах такъв преди няколко години, докато все още живеех у дома. Обаждаше ми се на работа половин дузина пъти на ден, само за да се оплаква от глупави неща. Тя ме побърка толкова много, че в крайна сметка го хвърлих на пода и го заблисках с крак, докато не се натроши. След това трябваше да излъжа и да кажа, че е бил прегазен на паркинга, след като го бях изпуснала. Отказах да купя още един, защото знаех, че ще го сполети същата съдба.
- Говоря с нея на всеки няколко седмици в закусвалнята. Джоел ме кара да го правя в кухнята, далеч от полезрението на клиентите, защото казва, че изглежда, че съм на път да извърша убийство през всичките пет минути, прекарани по телефона с нея. Той също не иска клиентите да чуват нещата, които излизат от устата ми, когато се опитам да я шокирам достатъчно, за да прекратя разговора. Чувствам се твърде виновена, ако й затворя.
Той леко обърна глава към рамото й и го задуха.
- Иска ми се да имаш по-добри родители.
- Аз също. Искам обаче да знаеш, че моите хора, които не идват на сватбата ни, не е заради теб. Това наистина е заради тях.
Той се усмихна.
- Мери е твоето семейство. Тя ще бъде там.
- Да. Сега просто трябва да поработим върху това, че тя се страхува от Новите видове.
- В крайна сметка тя ще порасне, за да се довери на моя вид.
- Надявам се.
Чу се звънене.
Сноу бавно се изтегли от тялото й и се вдигна от нея.
- По-добре да е важно.
Мел го гледаше как става от леглото и се приближава до изхвърлените си панталони на пода, докато звъненето продължаваше.
- Виждаш ли защо мразя мобилните телефони?
Той се изкикоти и изтръгна телефона от джоба си.
- Обеща на Мери, че ще ти вземем един. Ще уредя това и ти утре ще го имаш. Видовете винаги държат на думата си.
Тя изпъшка и седна, когато той отговори.
- Сноу слуша. Той млъкна, слушайки. После се обърна към Мел и се ухили. - Благодаря ти. Ще отида до вратата. Той приключи разговора и сложи телефона си върху скрина.
- Какво става?
- Брас ни поръчал вечеря и тя чака. Той си помислил, че бихме искали да останем уединени тази вечер. Виждаш ли? Не всички обаждания са лоши. Дръпна панталона си. - Не мърдай. Ще ядем в леглото.
- Това е толкова мило от негова страна.
- Той иска да се чувстваш добре дошла в Резервата. Сноу напусна спалнята.
Мел пренареди възглавниците и скочи встрани. Минути по-късно Сноу внесе количка и заедно с нея дойде прекрасният аромат на храна.
- Мммм.
Той се ухили, донасяйки я точно до края на леглото.
- Пържоли, омари, скариди, рулца от раци и пълнени картофи със сирене, масло, лук и бекон. Включва и салата. Имаме избор на мляко, няколко вида газирани напитки и те ни приготвиха нещо, наречено девствено ягодово дайкири.
- Остави всичко на количката. Може да служи като маса. Тя запълзя по леглото.
Сноу отново съблече панталона си и нагласи количката, преди да седне.
Тя се втренчи в струпаните плочи.
- Никога няма да можем да изядем всичко това.
Той се засмя.
- Мисля, че са искали да се уверят, че са ни дали избор, тъй като все още не са научили какво харесваш.
- Все още не мога да повярвам, че имате истински готвачи, които готвят за вас.
- Нас. Той изчака тя да седне до него, след което дръпна количката по-близо. - Искаш ли да опиташ едно от тези? Вдигна голяма, мразовита, тъмнорозова напитка. - Без алкохол, каза Флирт. Той го достави.
- Разбира се. Тя го прие и го вдигна нагоре. - За нас.
Сноу се поколеба със собствената си напитка в ръка.
- Леко ги докосваме заедно. Да направим тост.
- Виждал съм това. Той се наведе по-близо. - За нас, Мел. За нашето бъдеще, което ще бъде изпълнено с щастие заедно. За всички синове, които може да имаме. Той се ухили. - За всяка вечер, когато мога да те прегръщам и да ти покажа колко много значиш за мен.
Сълзи напълниха очите й и тя яростно ги примигна назад. Чашите им издрънчаха и двамата отпиха. Вкусът му беше наистина добър. Изглежда, че и Сноу го хареса, тъй като отпи по-голямо глътка.
- Моля те, не се хващай студени крака на нашата сватба. Това ли е правилната поговорка? Очаквам с нетърпение да изживея церемонията по сключване на човешкия брак.