Тя се изкикоти и остави напитката, взе платнена салфетка и разгърна сребърните си прибори.
- Разбрах те добре. И няма да го направя. Не бягам, помниш ли? Ще бъде забавно и ще поставим в кадър всички снимки, които хората направят, и ще ги закачим в хола си. Не предвиждам никакви проблеми.
- Докато твоята приятелка не започне да крещи.
- Ако Мери не се откаже, каза тя по същото време.
И двамата се засмяха.
- Ще я накараме да дойде, дори ако трябва да изпратя екип, който да я грабне. Ще се оженим долу във фоайето до онази красива камина и ще организираме малка рецепция в кафенето. Брас и Джейд казаха, че ще организират всичко необходимо. Танцуваш ли?
- Да.
Той се ухили.
- Не съм добър в това, но нямам търпение да изживея сватбените традиции като разрязването на тортата и слушането на музика, докато си в ръцете ми.
- Аз също. Иска ми се да можем да ни венчаят утре.
- Облеклото ще отнеме няколко дни. Нямам търпение да видя каква рокля си си избрала. Поръчахa ни и брачни халки.
Тя ахна от възторг.
- Наистина ли? Дори не помислех за това.
- Искам да имаш най-доброто от двата свята, Мел. Този на хората и Видовете. Той хвърли поглед към рамото й. - Имаш моята марка и скоро ще носиш пръстена ми. Сега просто трябва да ме ухапеш и аз също ще нося пръстена ти.
- Знам какво ще правим след вечеря. Тя намигна и прокара език по зъбите си. - Ще те ухапя и ще ти покажа колко много те обичам.
Сноу я изгледа с поглед изпълнен със страст и изръмжа ниско по този секси начин.
- Да бъдеш чифтосан вече е невероятно.
Глава 16
Мел беше нервна, докато чакаше със Сноу пред една от задните порти, водещи към Резервата. Всяка минута сякаш се влачеше завинаги. Церемонията им щеше да започне след час. Едва щеше да й остане време да облече роклята си и да се приготви.
- Ще пристигне, обеща той, като я държеше под ръка.
- Надявам се.
- Сигурен ли си, че трябва да бъда тук с теб? Един от моите приятели можеше да те придружи. Традицията казва, че е лош късмет да видиш булката преди церемонията.
- Нямаше начин да спя без теб снощи, след като вече си мой, и Мери каза, че ти вярва да я пазиш в безопасност. Мел извади новия си мобилен телефон и извади текста. - Виждаш ли? Искам да кажа, тя го формулира по различен начин, но каза, че ще бъде тук.
Сноу прочете текста на глас: - Разбрах, Мел. Той няма да позволи на никого да ме измъчва, защото те обича. Защо не мога първо да се напия отново? А, вярно. Не мога да шофирам и ще ми отнеме цяла вечност да се дотътря там където ще се срещаме. Тръгвам сега. Ще си представя, че всички са голи или нещо такова. Това би трябвало да помогне, нали?
Мел отмести поглед от телефона и забеляза движение по пътя.
- Тя идва! Виждам я.
- Ще се скрием, извика Нов вид от горната стена.
Тя се обърна, за да им усмихне.
- Благодаря ви!
Сноу се засмя.
- Това трябва да е първо за НСО. Обикновено показваме силен фронт към хората, които ни посещават, за да ги сплашим да се държат добре. Сега те се крият, за да не изплашат приятелката ти.
- И аз го оценявам. Мел пъхна телефона в джоба. - Скрий зъбите си и се опитай да не ръмжиш. Ужасно е секси, но Мери ...
- Разбирам.
Тя му се усмихна.
- Извинявай скъпи.
- Обичам, когато ме наричаш така с любов.
- Дори когато те нарекох секси звяр под душа тази сутрин?
- Особено тогава. Това ми беше любимото досега.
Мери паркира колата си отстрани на пътя. Тя носеше красивата рокля в кремав цвят, която Мел беше поръчала за нея. Беше пристигнала навреме по пощата. Тя също така забеляза, че най-добрата й приятелка не е сложила много грим и нормално пухкавата й коса е малко по-прибрана. Това я накара да обича Мери още повече. Може да се страхува, но е слушала, когато Мел й е каза за Новите видове, които се притесняват от някои миризми.
- Ти дойде! Благодаря ти! Тя се отдръпна от Сноу и се втурна към Мери, прегръщайки я.
- Обичам те - прошепна Мери. - Толкова те обичам, че това го доказва. Тя нервно погледна Сноу. - Закълни ми се, че ще бъда в безопасност.
- Видовете никога няма да ти навредят, Мери. Имаш моята дума и тази на целия НСО.
Мери рязко кимна.
- Добре. Представям се, че са голи. После тя се изчерви и вдигна поглед. - Не ти, Сноу. Просто всички останали. Би било погрешно, ако си те представях без дрехите ти, тъй като ще ми бъдеш като зет.
- Тина, това ли си? Мел не можа да устои.
Мери дори не се засмя.
- Мога ли да пия сега? Тя потърка чантата си. - Имам една от тези малки бутилки ябълкова водка от подаръчен комплект, който родителите ми ми купиха за Коледа.
- Всичко ще бъде наред. Мел я хвана за ръцете и я заведе до частично отворената порта. - Просто ела с мен. Ще има малко претърсване. Помниш ли, когато летяхме за Лос Анджелис и трябваше да бъдем проверени, за да преминем през охраната? Същото нещо. Просто се престоруваш, че сме отново на летището.