- Мамка му! Мери изглеждаше готова да се паникьоса.
Сноу бавно се премести, за да я блокира да не се втурва към колата си.
- Той е напълно покрит. Преставай си, че е човек.
Мери тръгна сковано напред. Мел лекичко я е влачеше, но те стигнаха през портата и някой в контролната зала наблизо натисна бутон, която я затвори. Затварянето й накара Мери да подскочи.
- Всичко е наред. Мел я държеше здраво и я обърна към големия мъж в униформа. Носеше шлем с тъмен стъклен щит за лице. - Човек. Напълно човешки. Просто продължавай да мислиш така.
- Добре. Лъжкиня. Мери се втренчи в пазача с широко отворени очи.
- Трябва да вдигнете ръцете си и просто да стоите неподвижно пред мен, изръмжа мъжът.
Мел му кимна.
- Заби го.
- Майтапиш ли се с мен? Мери я погледна. - Накарали сте го да го каже?
- Звучи по-човешки, нали? Мел сви рамене. - Върви с него.
- Мразя те. Мери вдигна ръце и стисна очи. - Това е летищен човек охранител с лош дъх. Ти си. Ти си. Ти си.
Мел се ухили, когато униформираният Нов вид замръзна.
- Когато летяхме да посетим семейството й, човекът й замириса на пържен лук и кисело зеле. Бързо, проверете я.
Сноу се засмя.
Мел му хвърли поглед и поклати глава, но й тя се усмихна по-широко. Беше смешно, но те вкараха Мери в Резервата. Дотук добре. Тя държеше ръката й, въпреки че беше протегната за проверка. Мери стисна силно ръката й, когато Офицера плъзна ръцете си в ръкавици по тялото й и взе чантата й.
- Пусни - подкани я Мел. - Той просто трябва да погледне вътре, но ще ти я върне веднага.
Мери я пусна, но държеше очите си затворени. - Просто не конфискувайте моята ябълкова водка. Може да се нуждая от това.
Пазачът бързо я претърси и след това я предаде на Мел, тъй като Мери не можеше да види какво прави. Мел я взе и пристъпи по-близо.
- Добре. Това свърши. Можеш да отвориш очите си.
Мери ги отвори.
Сноу отвори предната пътническа врата и тази отзад.
- Аз ще шофирам. Ние ще сме само тримата. Отвеждаме те на задна врата, която човешките готвачи използват. Готвят вечерята ни за нашия прием. Има товарен асансьор, който отива до моя етаж. Изчистена е от всички видове. Мел ще те заведе директно в дома ни, за да можеш да й помогнеш да се приготви. След това можете да се слезете със същия товарен асансьор до кухненския бокс. Нашите гости ще бъдат във фоайето. Няма да ги видите до церемонията и всички са обещали да не доближават на няколко крачки от теб. Свещеника е човек.
Мери се качи на задната седалка.
- Разбрах. Съжалявам, че съм огромно бебе за това. Поне съм тук.
- Знам. Мел се чувстваше много благодарна, че е преодоляла страха си. - Това е голяма работа за теб. Когато влезем във фоайето по време на сватбата, просто се вгледай в гърба ми. Ще се изправя срещу Сноу, докато произнасяме своите обети.
- Точно както в закусвалнята. Мога да го направя.
Сноу помогна на Мел да седне и затвори вратата, преди да обиколи предната част на джипа.
Мел се обърна на мястото си, срещайки тревожния поглед на най-добрата си приятелка.
- Ще бъде страхотно. Обещавам. Ще се подготвя, ще кажем „да“ и след това ще хапнем. Ще те сложим на масата само с нас.
- Съжалявам, Мел. Аз съм като трето колело.
- Никога. Ти си моята най-добра приятелка и сестра, всички увити в едно. Ти си тук. Това е всичко, което има значение.
Сноу се качи на шофьорската седалка и стартира джипа. Той го беше избрал, така че косата им да не се обърка от вятъра. Те отпътуваха към хотела, но вместо да паркира отпред, той заобиколи сградата отзад. Слезе, но остави двигателя да работи.
Мери й хвърли объркан поглед.
- Някой ще го премести след няколко минути, след като влезем вътре, обясни Мел.
Сноу отвори вратите, но той само помогна на Мел да излезе. Те бяха решила предварително, че ще бъде най-добре той да не се приближава твърде много до най-добрата й приятелка. Той пусна Мел и я поведе към двойните врати, които един от човешките готвачи отвори, сякаш ги чакаше.
Мел закачи ръката на Мери.
- Виждаш ли? Хората работят тук и всички са добре.
Главният готвач открито се възхищаваше на роклята на Мери - и цепката на деколтето й, която тя осигуряваше - докато минаваха. Приятелката й прошепна, когато влязоха в кухненската част на хотела: - Кой е това? Никога не съм го виждалa в града.
- Някои от тях живеят тук. Мел сви рамене. - По този начин е по-безопасно. За тях. Новите видове ги защитават.
- Удари целта - измърмори Мери.
Сноу ги заведе до товарния асансьор.