Торент изведнъж издаде лек шум и посочи към вратите. Той докосна слушалката и срещна погледа на Сноу.
- Те са на път надолу. По места.
Вълнението караше сърцето на Сноу да забърза, когато той се премести да застане до свещеника, до камината. Ароматът на горящи трупи беше приятен в стаята, заедно с вида на пламъците. Бяха разчистили диваните и столовете във фоайето, за да освободят място за всички, които искаха да видят сватбата им.
Страничните врати, водещи към кухнята на хотела, бяха отворени от двама души от човешкия персонал, работещ там, и мъжете му се усмихнаха. Той облиза устни, в очакване.
Тогава той видя Мел. Тя спря дъха му.
Бялата рокля обгръщаше тялото й в дантела и някакъв друг мек материал. Косата й беше издърпана, за да разкрие нежните й красиви черти. Погледите им се заключиха и той искаше да се втурне към нея, но успя да се задържи неподвижно.
Не забелязваше нищо освен нея. На всяка стъпка, която Мел правеше към него, Сноу се усмихваше по-широко. Тя сияше за него.
Свещеника пристъпи напред и се прокашля.
- Кой предава тази булка днес?
Мери надникна отзад зад Мел, където стоеше като прикачена.
- Аз я предавам.
Свещеника се оттегли обратно на мястото си до камината.
- Събрали сме се тук днес, за да се съчетаем Мел и Сноу в свещенен брак.
Сноу протегна ръка и взе ръката на Мел. Тя се пресегна назад, подавайки своя букет, който Мери да задържи. Жената го взе и се приближи до свещеника. Сноу взе другата ръка на Мел, за да ги стисне и двете, и не можа да откъсне поглед от очите й.
Думите, които свещеника каза, едва се регистрираха. Сноу обаче успя да каже правилните думи и дори сложи пръстена на пръста й, без да обърка, макар че половинката му помогна, като разпери пръстите си по начин, който даде да се разбере кой е правилният.
- Можеш да целунеш булката си.
Сноу придърпа Мел в ръцете си и сведе устата си до нейната.
- Ти си моя завинаги.
- И ти си мой завинаги.
Той завладя устата й, целувайки я с цялата си любов. Мел обви ръце около врата му и това го накара да иска да я вземе точно там. Звукът на пляскане му напомни, че все още не може да направи това. Те имаха прием, през който да преминат първо.
Но скоро.
Той прекрати целувката и погледите им се заключиха. Сега Мел беше целият му свят ... и по любовта в очите й, Сноу знаеше, че тя се чувства също така.
Лаш
Глава 1
Мери искаше да може да приклекне по-ниско на стола си или дори да се скрие под масата. Тя държеше брадичката си надолу, тъй като изглеждаше така, сякаш всички я гледаха, когато тя вдигна поглед. Сватбената торта, стояща пред нея, беше страхотна, но тя не можа да отхапе още една хапка. Апетитът й не присъстваше.
Тя просто искаше да си тръгне. Стомахът й се сви. Нервите винаги са й причинявали това.
Никой в Резервата не беше груб. Не бяха те. Това беше тя. Беше ужасена да бъде тук и никаква причина или логика не можеха да поправят страданието ѝ.
Новите видове я плашиха. Не беше лично. Миналото й я беше направило такава, каквато беше.
Куче я беше нападнало, когато беше на пет. Това беше първият път, но не и последният. Друго куче беше дошло след нея, когато тя беше навършила осем. След това отново на десет, тринадесет, деветнайсет ... и само шест месеца преди това в хранителен магазин, веднага след нейния двадесет и шести рожден ден. Още по-лошо, всички й се изсмяха, когато тя се беше качила в количката, за да се махне от заплахата. Може да е било малко, но в секундата, когато видя Мери, изръмжа и излая, когато се хвърли към нея.
Защо никой друг не можеше да разбере как това може да е страшно?
Котките също я мразеха. Тя им се усмихваше, а те просто я съскаха. Дори една я бе изгонила от входната врата на леля й Кристина. Цялото семейство се беше заклело, че никога досега не е виждало подобно нещо. Любящото им и типично спокойно коте се беше превърнало в ръмжещо космено кълбо, което сякаш имаше намерение да извади очите на Мери.
Демонстрираните към нея омраза дори се разпростираха върху конете. Веднъж, когато се опита да се научи да язди, звярът полудя, когато се приближи и се опита да я стъпче. Тогава се беше опитал да я ухапе. Това беше убило мечтата й да се влюби в каубой. Ранчотата не бяха безопасен избор.
Животните просто я мразеха. Те нараняваха нейните чувства, но спря да я грижи толкова след нападението на гризачите. Това беше последната капка.
Беше на среща с мъж в парка. Пикниците трябваше да бъдат забавни и романтични. В една секунда те се усмихваха един на друг с кошница пържено пиле, а на следващата дузина полеви мишки ги нападнаха. Беше като от филм на ужасите.