По-късно мъжа с когото беше на среща беше казал, че сигурно са били гладни и са преследвали храната. Мери не му повярва. Те бяха дошли за нея и ако тя не беше избягала за да спаси живота си, вероятно щяха да се опитат да я изядат жива.
Този ден тя би се заклела да избягва каквото и да било с нокти, зъби, копита или опашки. Златните рибки бяха безопасни, но поне от метър разстояние. Тя го беше разбрала, след като двойка рибки действително бяха скочили от малките си акварюми, когато тя беше наоколо. Собствениците им трябваше да бързо да ги загребят и да ги хвърлят обратно във водата. Беше се случвало два пъти в живота й. И двамата й приятели я бяха уверили, че това се е случивало и преди, но тя беше почти сигурна ... това се е случвало само когато тя беше наоколо.
Това беше просто факт. Животните като че ли я мразеха инстинктивно. Това беше една от онези мистерии на живота, които тя спря да се опитва да разбере или обясни. Просто беше така.
Сега тя седеше в голямо кафене с най-малко четиридесет Нови вида в Резервата. Всички те бяха частично животни. Още по-лошо, те са израснали, жестоко малтретирани от хората. Чудеше се дали някой от тях не крие неприязън. По гръбнака й преминаваше студ и тя се оглеждаше тайно, молейки се да не напомня на никого от тях на някой ужасен човек от Мерикъл Индъстрис.
- Изглеждаш готова да изскочиш от кожата си. Мел се наведе близо до нея и се докосна в рамото й. - Дишай.
Тя обърна глава и хвърли умоляващ поглед на най-добрата си приятелка.
- Мога ли да се прибера сега?
- Не. Премина през сватбата ми, но приемът не е приключил. Следват танците и тогава ще хвърля букета. Трябва да се опиташ да го хванеш ... а аз случайно имам вътрешна информация, че със сигурност той ще е твой. Няколко жени от Новия вид, които дойдоха, се кълнат, че не искат да бъдат чифтосвани. Те ще изчистят района, за да са сигурни, че ще го получиш.
- Не искам да намеря мъж толкова много.
Мел въздъхна.
- Харесваш Сноу.
- Защото той те обича и знае, че ще се ядосаш, ако ме нападне. Това означава, че той има мотивация да се бори с инстинктите си.
Мел завъртя очи.
- Това е глупаво. Просто си имала лош късмет.
- Да, казвала си ми го и преди. Тогава донесе това сладко малко коте в закусвалнята, което семейство Джонсън току-що беше осиновило от Службата по контрол на животните, за да докажеш, че греша. Помниш ли какво се случи?
Мел кимна.
- Изсъска ти и се опита да скочи върху теб.
- Животните ме мразят. Тя сви рамене.
Мел се огледа.
- Е, Новите видове не го правят. Някои от мъжете обаче се взират в гърдите ти. Показваш голямо количество деколте, какво си се прегърбила такава.
- Вероятно са се втренчели в гърлото ми.
Мел получи този раздразнен поглед, който Мери правеше твърде добре.
- Тук си в безопасност. Тези хора са наистина ... ами ... хора. Забрави, че имат зъби и го преодолей. Сега седни изправена, както съм сигурна, че майка ти ти е казала милион пъти, докато си растяла, и намери гръбнака си.
- Майка ми никога не ми е казвала това.
- Набий си го. Моята със сигурност го направи. След това тя ме докосваше по косата и ме питаше дали искам да получа жълтата пръчка и казваше, че я излагам. Все още не мога да повярвам,че тя и татко ми отказа да дойдат на сватбата ми. Вместо това тя се моли за мен с нейната църковна група.
Съчувствие се издигна към най-добрата й приятелка. Мел усилено се опитваше да изглежда, че няма значение, че тя не се разбира с майка си, но Мери виждаше проблясъците на болката й. Особено когато семейството й не е реагира добре, когато им е каза, че е влюбена в Нов вид.
- Тя все още е разстроена, че се омъжи за Сноу? Надявах се, че ще отнеме само няколко дни, за да се адаптира към изненадата от твоята новини и тя ще се качи на борда.
- Тя няма да преодолее това. Сноу е наранен, че моите хора не са доволни от нас, но трябваше да му кажа истината. Няма значение. Майка ми е по-разстроена, че няма да ме омъжа за стария вдовец в съседство. Наистина сърцето й беше настроено да ме замени за тези царевични ниви и онова по-голямо езерце.
Мери се надяваше, че след като Мел непрекъснато си го повтаряше това ще намали болката й. Имаше няколко неща, които тя би искала да каже на майката на Мел. Никой от тях не бяхал мили.
- Спомням си. Съседът е стар и той пие, а тя се надяваше да умре бързо, за да наследиш цялото му имущество.
- Тя никога няма да спечели наградата „Майка на годината“. Мел се ухили. - Освен това тя се закле, че никога няма да дойде да ме посети и даде да се разбере, че Сноу няма да е добре дошъл там. Знаеш ли какво означава това?