- Не е нужно да виждаш семейството си никога повече.
Мел вдигна ръката си.
- Дай пет, моя най-добра приятелко.
Мери удари дланта си с тази на Мел, въпреки това забеляза болката в очите й.
- Толкова се радвам за теб.
Мел пусна ръката си.
- Твой ред е да намериш това, което имам. Ето защо не ти позволявам да си тръгнеш, докато не хванеш букета.
- Наистина не вярваш в тези глупости, нали?
- Не може да навреди. Защо да рискувам?
- Добре. Ще остана. Аз обаче не танцувам.
- Хей, мога да направя компромис.
- Добре. Мери се огледа и видя мъже, които я наблюдават. Тя спусна поглед, когато страхът се засили.
- Къде е банята?
- Ще те заведа.
Това означаваше, че Мел ще бърза да я вкара и да излезе възможно най-бързо, но Мери просто искаше да се скрие. Тя предположи, че женската баня трябва да е безопасно място за това.
- Не. Отивай да танцуваш с новия си младоженец и просто ми посочи пътя. Няма да се бавая дълго.
- Знам какво правиш. Мобилния ти телефон в чантата ти ли е?
- Винаги.
- Добре. Иди, забави се за да оправяш косата си, докато не ти се обадя. Закълни ми се, че няма да си тръгнеш.
- Кълна се.
- В честа си на най-добра приятелка?
Мери въздъхна.
- В честта си на най-добрър приятел. Виждам този решителен поглед в твоите очи. Знам, че е по-добре, да не си тръгвам, докато не ми хвърлиш тези цветя.
- Те са копринени. Сноу е запомнил, че истинските ме карат да кихам. Не е ли невероятен?
Мери наистина се чувстваше щастлива за своята приятелка.
- Той е идеален за теб.
- Той е. Мел се изправи. - Хайде. Ще те преведа през стаята и ще те насоча в правилната посока. Дръж си чантата близо и се увери, че телефона ти е включен. Не се опитвай да го пуснеш в тоалетната или нещо подобно.
- Много смешно.
Мери трябваше да признае, че е благодарна на Мел, че е преведе през голямата стая. Тя не вдигаше поглед, но все още се чувстваше така, сякаш я наблюдават. Спряха при отворени двойни врати и Мел дръпна палеца си вляво.
- В края на коридора, завий надясно и не можеш да го пропуснеш. На вратата има табела.
Хоризонта беше чист. В коридора нямаше Нови видове.
- Схванах го. Десен завой. Знак. Достатъчно лесно е.
Мел стисна ръката й.
- Благодаря ти, че дойде на сватбата ми. Знам, че трябваше да се сблъскаш с много страхове. Оценявам го. Щях да бъда съсипана, ако не беше застанала до мен. Сега си моето семейство.
Мери обви пръсти около Мел и я стисна. Тя с радост би поела тази роля, тъй като истинското семейство на Мел беше гадно.
- И аз се чувствам по същия начин към теб, и знаеш, че винаги съм ти помагала.
- Иди се скрий. Ще ти се обадя.
- Ще се върна, когато го направиш.
- Не тръгвай да се скиташ. Това място е огромно. Преди е било курортен хотел за богатите хора, които са искали да яздят коне и да се доближат до природата, преди НСО да го купи. Обещах им, че няма да напускаш сградата, или щяха да ти назначат охрана, който да се придържа към теб. Предположих, че това ще те уплаши.
- Няма да направя и крачка навън. Току-що казах „природа.“ Това означава диви животни. Все още сънувам кошмари за тези мишки. Все още не съм била нападната от зайчета и бих искала да продължа така.
Мел се изкикоти.
- Трябва да се подложиш на терапия. Помогна ми.
- Уволни го и го нарече на почти всички имена от книгата.
- Но аз имах проблеми с противопоставянето към моите близки, докато онзи човек не ме ядоса толкова много,че му казвам къде да отиде...и това ме накара да се чувствам добре. Не мога да обиждам майка си, защото съм възпитана по-добре, но научих изящното изкуство на саркастични мъчения от онзи идиотски терапевт. Той се подиграваше с мен, мислейки, че няма да забележа. Сега се чувствам много по-добре.
Мери отвори уста, после я затвори. Тя обичаше Мел, но приятелелката й понякога имаше необичаен начин да вижда нещата. Те обикновено отбелязваха различията си до това, че Мери е от Северна Калифорния, а Мел бе израстнала в малка ферма в Индиана. Мел винаги я караше да се смее, независимо от всичко.
- Отивам сега. Мери изправи рамене и се отдалечи сама.
Банята беше лесно да се намери. Мери използва една от кабинките и след това изми ръцете си, загледана в голямото огледало на стената. Роклята й не беше съвсем в нейния стил, но бе виждала далеч по-лоши рокли на шаферки.
Имаше ниско V-образно деколте, с малки копчета отпред. Мекият материал обгръщаше тялото й от тънките презрамки до малко под коляното. Мел имаше по изчистен вкус и бе избрала летния вид на роклята. Кремавият цвят не беше любимия й, но поне не беше шоколадовокафяв с пришити ярко розови панделки.
Тя направи гримаса, все още травмирана от сватбата на братовчедка си Дела предходната година. Тази рокля беше толкова грозна, че я изгори на газовата скара в двора на родителите си на следващия ден, след като я облече.