Мери се наведе и използва кутрето си за да оправи размазаната си спирала. Не беше си сложила нищо повече от това и малко безцветен гланц на устните си. Косата й не беше така обемна, защото не бе използвала лак, тъй като беше помолена да го избягва, както и парфюм. Новите видове не харесваха химически миризми.
Прокара пръсти през русата си коса. Трябваше да се подстриже. Проблемът беше, че тя не можеше да си позволи да отиде на фризьор за още няколко седмици. И по никакъв начин нямаше да позволи на някой от нейните приятели да разбере това. Беше й отнело почти година, за да я израсте до желаната от нея дължина след последния път, когато бе направила тази грешка.
Тя отвори чантата си и извади мобилния си телефон. Нямаше съобщения или пропуснати повиквания. Това не беше нещо ново. Всичките й приятели от младостта й сега имаха съпрузи и деца. Бяха твърде заети, за да излизат с нея в наши дни.
Беше депресиращо напомняне, че най-добрата й приятелка вече има и съпруг. Сноу беше сладък, изключително горещ и Мери не можеше да обвини Мел, че каза „да“ на предложението му. Това просто означаваше, че животът на Мери щеше да стане много по-самотен. Мел щеше да живее в Резервата и вече бе напуснала работа в закусвалнята.
Това също означаваше, че Мери ще прекарва много повече време около Новите видове, ако иска да се вижда с единствената си истинска приятелка, който й е останала. Това щеше да бъде трудно. Отне й всеки грам смелост за да присъства на сватбата. Само мисълта да премине отново през сигурността на НСО я накара да потръпне. Голям Нов вид, облечен в униформа и каска, я беше обескирал и претърсил чантата й. Тя беше успяла да не се изплаши, като се преструваше, че е някой друг.
Мери остави телефона обратно в чантата си и се разрови, за да потърси гланца си. Беше под пакетчето с кърпички. Тя го нанесе отново на устните си и въздъхна. Никой друг не беше в банята, така че тя искаше да остане и да се наслади на тишината, но нямаше къде да седне, освен в една от кабинките на тоалетната седалка.
Може би танцуващата част на този прием няма да е толкова лоша. Мога просто да седя на масата и да гледам. Щеше да е скучно да седи на тоалетната през цялата нощ. Примирена, тя затвори чантата си, прекара презрамката през рамото си, след това отвори вратата и излезе, тръгвайки по коридора.
- Знам, че тя тръгна по този път. Човекът, който говореше, имаше дълбок глас и тя не го позна. - Остани тук.
Мери се спря.
- Ще ти помогна да я намерите, обяви втори мъж.
Чу се силно тупване.
- Не ме натискайте към стена, изръмжа един от тях.
Другият се засмя.
- Това беше потупване.
Чу се нов силен удар. Прозвучаха няколко ниски ръмжения. Това я накара да се страхува, че се бият или са на път. Едно обаче беше сигурно.
Търсеха я Нови видове.
Тя се завъртя до вратата в нейното непосредствено ляво и я отвори рязко.
- Определено долавям аромата й, обяви първият мъж.
Тя беше забравила, че могат да подушват толкова добре, като ловджйски кучетата и сега звучаха по-близо. Рязко отвори чантата си и неистово грабна малката бутилка парфюм, която държеше в джоба си, разпръсквайки я във въздуха, преди да се отдръпне и да се затвори в стаята. Беше тъмно, но тя намери с ръка превключвател за осветление.
Оказа се стаичка за почистващи материали. Нямаше ключалка на вратата или където и да е, за да се скрие.
Тя отново бръкна в чантата си и грабна телефона си. Ще се обади на Мел за помощ. Не може да е добре, че Новите видове я търсят.
Знаеше, че е лоша идея да дойде в Резервата.
Нямаше мобилен сигнал. Не! Не! Не!
- Апчихххх!
Мери скочи. Това кихане беше дошло точно от другата страна на вратата.
- Ще я намеря преди теб, похвали се един от мъжете.
- Не, аз ще го направя - изръмжа другият. - Играта започва.
Мери изпадна в паника. Бяха тръгнали на лов за нея? Като спорт? Тя трескаво потърси оръжие, но гледката на решетка на стената близо до пода привлече вниманието ѝ. Това беше някакъв отвор за вентилация на въздух.
Тя падна на колене и я стисна. Мъжете пред вратата сякаш се отдалечиха, но те щяха да разберат, че тя не е в банята доста скоро. Ще я търсят.
Мери дръпна метала и той отстъпи. Надникна вътре.
Беше достатъчно голям, колкото да се побере едва-едва, но можеше да се справи, ако легнеше. Имаше само един проблем. Щяха да видят капака на отдушника на пода. Тя се обърна и влезе с крака вътре, като се премести назад, докато не легна. Беше тясно, но мекият материал на роклята й помогна да се плъзне. Тя вдигна решетката и я върна на мястото си.