Выбрать главу

Погледът на Мери се спря на светлината.

По дяволите Забравих.

Беше твърде късно обаче, защото тя отново чу гласове. Тя продължи. Направи пауза на около метър и половина от отвора и провери за сигнал на мобилния си телефон. Все още нямаше такъв. Премести се още по-далеч. Беше по-лесно да се изправи срещу страха й от малки, затворени пространства от колкото от едри мъже с остри зъби.

Кракът й докосна нещо и тя се опита да погледне назад. Беше твърде тъмно и ограничаващо, за да се види нещо. Тя използва единия си крак, за да свали другата обувка, след което свали и втората. Пет сантиметровите токчета издаваха леки звуци, докато падаха, но тя се надяваше никой друг да не ги е чул. Голите й пръсти на краката се докоснаха до метал. Тя се обърна отчасти настрани и използва краката си, за да почувства това, което не можеше да види.

Отдушникът свърши, но се раздели в две други посоки. Тя отново провери мобилния си телефон. Все още няма сигнал. Ще трябва да продължи да търси сигнал.

Това ще бъде много трудно.

Тя се обърна повече на една страна и стъпи с крака в един от тунелите, където отдушникът се разширяваше, пъхвайки телефона си между гърдата си и чашката на сутиена. Тя опря ръцете си отстрани на метала и натисна. Бедрото й се плъзна и това отне малко усилия, но тя направи завоя. Претърколи се отново по корем и телефонът се измъкна от роклята й, падна под нея.

Никога не се връщам към резервацията. Никога! Не ме интересува дали Мел ще ме моли. Тя може да ме посети в града.

Опря ръце на пода и се избута назад, тялото й се плъзна по-дълбоко в отвора. Спря и вдигна телефона си, за да провери сигнала.

Две чертички се показаха.

- Благодаря ти!

Тя се размърда малко, за да се почувства по-удобно, и почука по екрана, за да се обади на Мел. Най-доброто което можеше да направи е да изпрати Сноу да я спаси. Той щеше да я измъкне от Резервата далеч от неговите острозъби приятели. Тя трепереше толкова много, че избра грешен номер в показалия се списък от последните й обаждания и трябваше да го отмени.

Отдушникът под нея издаде скърцащ звук и тя замръзна.

Това не звучеше добре.

Силните пукоти, които последваха, я накараха да изпусне телефона и неистово се опита да намери нещо, което да грабне, когато тя беше преминала от легнало положение, до плъзгане надолу под остър ъгъл.

Стените на отдушника бяха хлъзгави и тя продължаваше да се плъзга, докато под нея вече нямаше нищо. Тогава се случи истинското падане.

Мери отвори уста да изкрещи, но така и не излезе звук. Тя се блъсна в нещо, което изби дъха от нея.

Лицето й беше насадено срещу нещо меко. Чувстваше се го като изкуствен каучук. Тя отвори очи и се опита да разбере дали е наранена. Освен стряскащото кацане, тя изглеждаше добре. Съсредоточи се върху нещо пред себе си и отляво.

Това, което видя, я накара да зяпне.

Отвъд имаше заоблена стена от скали ... с водопад, течащ по грубата повърхност. Сини светлини осветяваха конструкцията, а звукът от течаща вода й напомняше за горски поток.

Беше красиво. Това беше най-големият фонтан на закрито, който някога е виждала. Трябваше да бъде висок близо осем метра.

Тя погледна надолу. Ръцете й бяха опрени на постелка, която й напомняше като нещо от часовете по фитнес в гимназията.

- Какво е това?

Тя огледа по-добре обширната стая. Таваните трябваше да са на дванадесет метра от пода, а отгоре светеха приглушени светлини. Големи саксийни дървета бяха разпръснати из стаята. Изглеждаше така, сякаш някой е направил закрита градина за живеене.

Тя се вдигна на ръце и колене, осъзнавайки колко голяма е подложката, върху която е паднала. Тя изчисли, че е около два метра и полвина на около метър и полвина. Коленичи и се загледа в тавана над себе си. Отдушника преминаваше по дължината на стаята и част от нея сега беше счупена, като една част висеше като дълга пързалка. Ясно е че е частта, през която е изпаднала.

Тя се огледа, търсейки телефона си, но го нямаше. Нито нейната чанта. Тя вдигна очи към счупения отдушник и имаше лошото усещане, че не са паднали с нея. Оставаше й малко избор, освен да слезе от постелката и да намери изход от това, което тя предполагаше, трябва да е мазето на хотела.

Подът беше покрит с нещо, което изглеждаше като изкуствена трева. Тя размърда голите си пръсти. Чувстваше се като качествена изкуствена трева. Масивният фонтан на водата не можеше да бъде пренебрегнат и тя се приближи към него със страхопочитание. Осветлението придаваше на водопада естествен вид. Беше красиво. Дори въздухът около нея се размърда, сякаш духаше вятър. Ръба на фонтана се оказа по-висока от Мери, покрит от нежен мъх.