Сноу мразеше да забелязва колко добре се чувстваха тези меки могилки срещу него. Жената изпитваше болка. Дишането й бързо се засили и той трябваше да се опита да я успокои.
- Тя има предвид, че куршумът не е наранил много плът. Сноу все пак се надяваше да е така. - За видове това е само малка рана.
- Изглежда, че всички вие имате наистина сбъркано разбиране за това кое не е много и не много лошо.
Той се ухили.
- Харесва ми как говориш.
- Още не съм се отървала напълно от акцента си. Излиза, когато съм стресирана. Тя облекчи ръката му, но после здраво стисна пръсти. - По дяволите. Това боли!
- Справяш се наистина добре. Впечатлен съм. Той имаше предвид това. Някои хора щяха да крещят и да плачат.
- Имам добра толерантност към болката. Аз съм фермерско момиче. Много пъти съм сe наранявала, докато израствах.
Той погали с пръсти светлокафявата й коса, надявайки се да помогне. Харесваше му, когато някой си играеше с неговата.
- От къде си? Преди не съм чувал някой да говори по начина, по който го правиш.
- Малко градче в Индиана. Дом за крави, пилета и свине, предимно. Тя отново изви гръб и краката й се раздвижиха неспокойно.
Той прекъсна зрителния контакт с нея, за да погледне през рамото му. Тя беше свила коляното си нагоре и ритна малко в леглото с този крак. Той погледна назад към нея.
- Това помага ли?
- Нали не крещя ругатни?
- Не. Искаш ли?
- Тук съм! Мърдай!
Сноу почувства облекчение, когато Док Али влезе. Беше облякла ръкавици и носеше медицинска униформа на цветни анимационни картинки. Тя го пренебрегна и се съсредоточи върху Мелинда. Чаймс отстъпи отстрани, за да даде на лекарката място за да работи.
- Била си простреляна с пистолет, нали? Аз съм д-р Алисън. Как се казваш?
- Мел. Хм, Мелинда Йорк. Тя изпъшка. - Изглеждаше като 38 калибър, но аз не съм много добра в разпознаването на тези неща и всичко ми е малко размазано. Случи се твърде бързо. Боли.
Док Али се дръпна назад и се намръщи на Чаймс.
- Защо някой все още не й е дал лекарства за болка?
- Док Тед е с Уйнд. Док Харис чака лошите хора да пристигнат. Току-що получихме актуализация, че Хомеланд ни изпраща още медицинска помощ.
- Мамка му. Добре. Док Али се наведе по-близо. - Алергична ли си към някакви лекарства?
- Не, тя не е. Сноу срещна погледа на Док Али.
- Вземаш ли някакви лекарства? Пиеш ли? Вземаш ли наркотици?
- Не, не и не. Мел млъкна. - Противозачатъчни. Почти забравих това. Тя изтреля това бързо което взема.
Док Али кимна.
- Заемам се. Тя се завъртя и бързо се върна със спринцовка. - Ще почувстваш малко убождане след секунда.
- Трябва да е нищо в сравнение с усещането, че ръката ми е разкъсана от гладна врана.
Сноу задуши усмивка и погали косата на Мелинда.
- Враните разкъсват ли крайници често?
- Е, не, но може да го направят ако кървиш и мислят, че няма да им отвърнеш. Тя направи пауза, когато й забиха инжекцията, лицето й леко се сви. - Те ядат всичко. Това беше добре. Не болеше много.
- Радвам се да го чуя. Док Али се отдалечи, за да изхвърли спринцовката. - Бързо ще почустваш ефекта му.
- Време ли е за лека нощ?
Забавлението на Сноу от начина, по който Мелинда говореше, нарастваше.
- Не. Все пак ще се чувстваш добре. Док Али се върна към леглото.
Жената под него се отпусна след няколко минути и се усмихна.
- О, това е добре.
- Какво е? Сноу свали част от тежестта си от гърдите й, когато тялото й стана отпуснато.
- Наркотици. Мел се усмихна. - Не усещам пръстите на краката си. Тя направи пауза. - Те все още са там, нали?
Той кимна.
- Обещавам ти, че са там. Той обърна глава, за да се обърне към Док Али. - Ще бъде ли добре?
- Да. Тя е била простреляна. Ще има белег, но спрях кървенето. На път съм да сложа шевове, след като приключа с почистването на раната. Извадила е късмет. Куршумът е пропуснал костта. Дори не виждам драскотина върху него.
Сноу погледна в очите на Мел. Искаше да я разсее и да се съсредоточи върху него, за да й попречи да види какво предстои да се случи по-нататък. Той никога не се радваше да гледа остри игли, особено ако това включваше зашиването на кожата му.
- От колко време живееш в града?
- Малко повече от година. Тя се усмихна. - Обичам очите ти. Цветът им е невероятен. Те ми напомнят за любимия ми вид летен ден. Наричам те господин Сини очи. Не знаех името ти.
Той се усмихна.
- Благодаря ти. Очите ти също са доста красиви.
- Защо избра името си?
Той се поколеба.
- Косата ми е бяла и някой каза, че му напомня за прясно паднал сняг. Това ми хареса.
Тя се усмихна в отговор.
- Мелинда? Док Али проговори. - Ще ти дам антибиотици. Те може да обезсилят ефективността на твоите противозачатъчни хапчета. Партньорът ти ще трябва да използва презервативи поне един месец, ок?