- Това е моят глас, нали? Искаш ли да ме нараниш?
- Не. Харесвам гласа ти. Но ти се държиш като плячка.
- Какво?
Той спря да движи тялото си встрани, но продължи да гали корема й.
- Не можеш да скриеш страха си. Това се вижда в твоят израз, в езика на тялото ти и дори в твоят аромат. Всяко животно с инстинкт за лов те вижда като нещо, което да ловува. Действаш като плячка с плахия начин на придвижване, как подскачаш при най-обикновеното движение или звук. Разбираш ли?
Тя започваше да ... и не беше утешително да разбере това.
- Имаш ли този инстинкт?
- В началото, но исках да те хвана и да направя точно това което вече направих с теб. Да махна тази рокля от моя път и да те обява за моя.
- Дори не знам името ти.
- Казвам се Лаш.
Беше странно име, но повечето Нови видове ги имаха. Тя нямаше да пита защо. Изглеждаше, че те обичат да избират имена, които означават нещо за тях или представляват неща, които харесват. Обезпокои я защо мъжът лъв ще избере такова име, освен ако не обича да удря неща.
Тя въздъхна.
- Не можеш просто да ме задържиш, Лаш.
- Аз мога.
- Дори не ме познаваш.
Той се усмихна.
- Аз ще те опозная.
- Не искам да те обиждам, но не можеш просто да се срещнеш с някого и да планираш да прекараш остатъка от живота си веднага с него. Това е лудост.
- Това са видовете. Аз съм вид. Видях те и те поисках. Харесва мириса и вкуса ти. След чифтосването с теб това ме направи сигурен.
- Не вярвам в онова нещо за вълшебното котенце.
Той вдигна глава назад и се намръщи.
- Това обида ли е за мен? Не разбирам.
- Не. Не те нарекох котенце, защото си лъв. Имах предвид, че някои хора вярват, че ще срещнат този човек и знаят, че е правилния, защото сексът е наистина добър. Вълшебна путка, разбра ли? Все едно моята се чувства по-добре от всяка друга жена, която някога си познавал, или нещо подобно. Мисля, че това е глупост и няма причина да ме чифтосваш.
Чертите му се изгладиха.
- В секса, който споделихме, липсваха някои неща. Без магическо котенце, както я нарече. Просто искам да те задържа.
Думите му нараниха чувствата й, въпреки че тя мразеше да го признае. Тя отмести поглед от него.
- Може би трябва да я помолиш да ти бъде половинка.
Лаш скри усмивката си. Малката женска ревнуваше. Трябваше да означава, че я е грижа.
Тя имаше лоша уста и той не се радваше на нещата, които можеше да каже, но той го очакваше. Никоя жена не би позволила на мъж да я чифтосва, без да се бие. Той щеше да се тревожи, ако тя кротко го приемеше и можеше да се наложи да преосмисли решението си.
Тя го впечатли, защото не беше имало сълзи, смъртни заплахи или писъци за помощ. Той също очакваше това.
Мери беше женската за него. Щеше да му попречи да се чувства отегчен.
- Можеш да ме съблазниш и да се опиташ да бъдеш моeтo вълшебно котенце, върна и го той, доволен да използва думите й срещу нея.
Гневът присви очите й, когато тя го погледна яростно. Хареса му колко сладка изглеждаше тя.
- Не вярвам в тези глупости. Нали просто казах това? Тя протегна ръка и я прокара в центъра на гърдите му. - Махни се от мен. Тя го избута.
Вероятно би било учтиво да отстъпи, за да й създаде впечатлението, че е достатъчно силна, за да го принуди, но той не се интересуваше от това. Лаш остана на място.
- Ти си моя. Обичам да стоя близо до теб.
Тя отвори уста.
Той я прекъсна, преди тя да успее да отговори.
- Не забравяй какво казах. Ако казваш лоши думи за мен, ще те накаже. Той облиза устни. - Ще те облизвам, докато не почнеш да се молиш.
Лицето й стана малко зачервено и дишането й се засили.
Той промени мнението си за нея от сладка до очарователна, когато беше ядосана.
- Не видях да използваш презерватив. Тя отново го бутна. - Това означава, че си свършил в мен. По-добре да си тестван.
Той сви рамене.
- И какво?
- По-добре да нямаш никакви заболявания. Боже мой! Не използвахме защита ... - Тя свали ръката си от гърдите му, но след това го блъсна по-грубо. - Какво не е наред с теб?
- Видовете не носят сексуални болести и не можеш да ми ги предадеш.
- Нямам полово предавани болести. Как смееш! По-притеснена съм от това, което си ми предал.
Той погледна надолу към корема й. Надяваше се да й даде бебе. Той завиждаше на Валиант за това, че има син, а сега половинката на мъжа очакваше друго. Ето защо той и Валиант се биха толкова много. Искаше да си играе с Нобъл, но мъжът беше неразумен. Валиант отказа да допусне Лаш близо до сина си. Не вярваше на повечето мъже.
- Винаги има първи път и с моя късмет току-що ми даде нещо, което не може да се лекува.
Той изсумтя. Сега тя не беше злобна. Беше глупава.