- Никога няма да ме докоснеш отново без презерватив, докато не бъдеш тества. Тя спря. - Изчакай. Не! Никога повече няма да ме докоснеш, точка. Толкова ме ядосваш, че не мога да мисля правилно.
Той вдигна ръка и леко притисна пръста си към гърдите й. - Ще те докосна, Мери. В момента те докосвам. Вдигна пръст, искайки да си играе с нея. Той докосна другата й гърда. - Виждаш ли?
- На колко си? На дванадесет? Тя отмести ръката му.
Той сви рамене.
- Не знам възрастта си. Това няма значение. Все още си моя.
- Не съм.
- Моя.
- Не! - извика тя.
Тя може да бъде силна. Това не го притесняваше. Той също може да бъде.
Той отхвърли глава назад и изрева. Погледна надолу ... и мразеше страха, който забеляза в очите й. Намръщи се.
- Нали провеждахме конкурс по сила на звука? Аз печеля.
Мери го наблюдаваше предпазливо. Той разбра, че тя не знае какво да мисли за него и ще отнеме време, за да спечели нейното доверие. Той подуши. Сладката миризма на страх пораждаше желанието той да я притисне и да я погали, докато тя изчезне. Аромата й беше благоуханен. Привлекателен.
Сега той знаеше, че тя мирише много по-добре, когато се възбуди.
- Издавам звуци. Аз съм вид. Той се претърколи настрани до нея. - Погали ме. Смяташе, че това ще я ядоса. Жените не обичаха да им се казва.
Проработи. Тя се изправи.
- Погали се сам.
Изглеждаше така, сякаш искаше да изпълзи от него и да се скрие. Той ще трябваше да работи върху нея, задето се държи като плячка. Щеше да му бъде забавно постоянно да я ловува около територията си, но се съмняваше, че тя ще се радва да й се нахвърля толкова много. Също така ще отнеме повече време, за да научи, че никога няма да я нарани. Тя беше подскачащо малко нещо.
- Добре. Той прокара ръка по корема си до слабините, стискайки пениса си. Лаш наблюдаваше реакцията й, преценявайки, че това може да облекчи страха й. Чувал е, че човешките жени са срамежливи по отношение на секса. Беше добър момент да разбера и да го премахне, ако е необходимо.
Тя изглеждаше изненадана.
- Какво правиш?
- Каквото искаше. Беше полутвърд, но той погали ствола си, прокара длан по върха на члена си и погледът към нея му помогна на възбудата му да нарасне. - Галя се.
Тя все още изглеждаше малко зашеметена.
- Мислех, че имаш предвид да си разтриеш гърдите или нещо такова. Погледът й непрекъснато се прехвърляше от члена му към лицето му.
Стана твърд. Той изви бедрата си малко към нея.
- Искаш ли да ме погалиш сега? Ще ти позволя.
- Ти си луд (nuts в преносен смисъл означава тестиси)
Разтвори крака.
- Какво за тях?
- Ти си такъв човек! Тя се претърколи на ръце и колене и изпълзя от него.
Той се ухили, загледан в дупето й. Искаше му се да е по-месестто и по-голямо, но всичко беше негово. Нямаше да се оплаква. Той се изправи и я последва. Страхуваше се, че тя ще се приближи твърде близо до ръба и ще падне. Трябва да каже на някого да му постави защитни постелки под леглото му.
Тя спря, когато нямаше къде другаде да отиде, и надникна надолу. Отне й само секунда, за да се отдръпне. Изглежда, че женската му не обича височините. Тя ще трябва да се приспособи към тях, защото той нямаше да спусне леглото си. Беше функция за безопасност, за която той настоя - заедно с много други - да живее в мазето на хотела. Той се спря, но беше достатъчно близо, за да я сграбчи, ако беше в опасност.
Тя изруга под нос и седна. Той не я стресна, когато тя разбра, че той се е отдалечил на няколко метра от нея.
- Защо сме толкова високо?
- В случай на нападение.
- Какво?
- На вратите има сигурни брави, но те могат да бъдат унищожени. Спя тук, защото това ме прави трудна мишена.
Тя просто го зяпаше.
- Хората са ни атакували и преди. Исках да бъда подготвен, тъй като се съгласих да се преместя в хотела. Затваря ме вътре. Не ми харесва това. Поставих леглото си там, където хората не могат да го достигнат без много усилия и щяха да бъдат мъртви много преди това.
- Те биха могли просто да ти застрелят задника, отсече тя.
- Куршумите няма да проникнат през платформата. Самите кабели са с дебелина осем сантиметра. Те могат да стрелят по мен с оръжията си, но няма да ме уцелят тук. Бих скочил върху тях, когато свършат боеприпасите и трябва да презаредят. Тогава щях да ги убия.
Тя примигна няколко пъти.
- Наистина си го измислил.
- Направих.
- В момента нямам думи, които да са любезни.
- Кажи една. Нека реша.
- Параноик.
- Права си. Не биваше да я казваш.
Той се пресегна до ръба и пъхна ръка между леглото и високата един метър стена, която ограждаше леглото от тази страна. Той намери това, което търсеше в скрит участък за съхранение и извади бутилка лосион. Беше точно до едно от оръжията му. Той реши да ги премести, в случай че половинката му ги намери. Тя не изглеждаше така, сякаш знаеше как да използва такъв, но ако го направи, може да се изкуши да го застреля, докато не го хареса по-добре.