Отне й секунда, за да осъзнае, че в стаята няма огледала.
Лаш свали препаската си, просто я пусна на пода. Той се изправи до душа по начин, който за пореден път й напомни, че не е напълно човек. Вода течеше от тези многобройни душове, докато той завърташе дръжките. Пъхна ръка под водата и нагласи температурата.
Тя се втурна в по-малката стая и затвори вратата. Пикочният й мехур беше пълен.
Току-що беше приключила с облекчението си, когато вратата се отвори рязко и тя ахна, взирайки се в мокрия Лаш. Той се намръщи.
- Затвори това! Ще пикая.
- Защо затвори вратата?
- Защото аз не съм на две години и майка ми да се уверява, че нямам нужда от помощ. ИЗЛЕЗ!
Той въздъхна и се отдръпна, като затвори вратата.
- Хора - изръмжа той.
- Това съм аз, извика тя и посегна към тоалетната хартия.
- Ти си моя!
Тя пусна тоалетната и поклати глава, като отвори вратата и излезе от кабинката.
- Чух това.
- Изревах го. Исках да го чуеш. Той пристъпи под душа и я погледна яростно. - Няма да си тръгвам. Ще споделиш душа с мен. Вкарай дупето си тук.
Тя изми ръцете си на мивката, след което се приближи до душа.
- Някои неща са частни. Всичко, което правя в тази малка стая, е включено. Тя се замисли за секунда. - И започни да затваряш вратата, когато влезеш и ти. Никога не искам да те виждам да седиш на тоалетната.
Той се намръщи.
- Искам да кажа. Има само някои неща, които никога не трябва да споделяме и това е едно от тях.
- Това нещо човешко ли е? Като да си измиеш ръцете, преди да влезете под душа?
Не й харесваше начинът, по който той я гледаше, сякаш е луда.
- Да.
- Важно ли е за теб?
- Да много.
Той сви рамене.
- Добре. Но ще се къпем и вземаме вана заедно. Това е честно. И двамата получаваме това, което искаме.
Беше впечатлена, че той изглежда е готов да направи компромис. Ако той можеше да го направи, тя също.
- Сделка.
- Спането без мен не е опция. Дори не го повдигай.
- Няма.
Тя се обърна, за да проучи бутилките на рафта, грабна шампоана за тялото, изля малко в ръцете си и го разтри. Вниманието й се насочи към впечатляващите му гърди, които бяха на нивото на лицето й. Проклетият мъж беше разсейващ.
Тя попадна под един от най-ниските душове, който я ударяше в средата на гърдите, и разнесе сапуна по тялото й. Миришеше на плодове. Беше хубаво.
Лаш пристъпи под водата, която идваше от тавана, и наклони глава назад, просто стоейки там.
Това даде на Мери още повече време да проучи тялото му. Той имаше вид, който всяка жена наистина би оценила. Беше силен и мусколест мъж. Вероятно беше от всичкото това скачане наоколо. Мускулите по ръцете му бяха огромни, когато той вдигна двете си ръце, прокарвайки ги през гъстата си коса, за да се увери, че цялата се е намокрила. Излезе от директната стуя и избута косата си докрай от лицето. Отвори очи.
Изглеждаше различно без онази пухкава грива. Добре, по-малко лъвски. Костите на лицето му и онази малка козина на гърдите му обаче гарантираха, че той никога няма да мине за напълно човек. Неговият размер също. Трябваше да е висок най-малко два метра.
Той я караше да се чувства супер ниска, а тя стоеше на почтените метър шестдесет и седем. Тя погледна към големите му крака. Би трябвало да купува дрехите и обувките си от някой специализиран магазин за много големи мъже.
- Колко тежиш?
Той сви рамене.
- Не ме интересува. Защо?
- Любопитна съм.
- Изследваш ме.
Не можеше да се отрече.
- Наистина си във форма.
- Аз съм вид. Той открито погледна тялото й. - Харесва ми, че ти не си. Той протегна ръка и докосна корема й с кокалчетата си . - Харесва ми мекотата ти.
Тя се почувства обидена.
- Казваше ми, че съм отпусната? Аз тренирам.
Той се ухили.
- Тренирам йога и зумба. Просто не вдигам тежести или нямам време да ги правя всеки ден. Имам нещо, наречено работа. Тя се обърна и насочи пръста си надолу, за да свие мускулите на прасеца. - Имам страхотни крака. Прекарвам много време във вървене в ресторанта.
- Харесвам краката ти, увити около кръста ми.
Тя му обърна гръб и пристъпи под един от душовете, затваряйки очи, за да намокри косата и лицето си. Беше готова да говори с него. Той беше мъж. Беше се опитала да проведе сериозна дискусия, но той изглеждаше фиксиран върху секса.
Тази забележка за мекотата й я раздразни. Тя имаше няколко излишни килограма, но той не трябваше да го изтъква. Тя поне се опитваше да ги загуби. Проблемът й беше пай. Обичаше ги и съпругата на шефа й правеше убийствени, които Джоел продаваше в закусвалнята. Получаваше безплатни парчета, защото работеше там. Кой би могъл да устои на това? Не тя.
Лаш обгърна рамената й отзад и я дръпна към гърдите си.