Глава 5
- Защо продължаваш да се оглеждаш в нищото?
Грубият глас на Лаш издърпа Мери от мислите ѝ.
- Не мога да повярвам, че Мел никога не е забелязала, че съм изчезнала от сватбения й прием. Изглеждаше толкова решена да ми хвърли цветята си.
- Тя го направи. Мъжете те потърсиха.
- Какво? Кога?
- Докато спеше.
- И те ме оставиха тук с теб?
Той сви рамене.
- Те не бяха готови да се бият с мен.
- Невероятно! Значи просто ще ти позволят да ме задържиш?
- Няма да им позволя да те отнемат от мен, Мери.
- Тази луда селянка!
- Кой?
- Мел. Тя обеща да ми пази гърба и се закле, че нищо лошо няма да ми се случи, ако дойда в Резервата. Повярвай ми, каза тя. Не се притеснявай, каза тя. Ние сме най-добри приятелки и те обичам като сестра, каза тя. Мери беше наистина разстроена. - Тогава какво? Оставя ме при теб, сякаш ме е оставила в някой приют за домашни любимци, за да ме осиновят?
- Нищо лошо не ти се е случило. Тя не беше съгласна с това да те задържа, ако това помага. Полвинката й вярва, че тя ще се опита да проникне в моя дом, за да ти помогне да избягаш. Трябваше да му обещая, че ще те заведа до нашето легло и ще останем там, докато той успее да я махне. Сноу се страхува, че тя ще ме нападне.
Това охлади нейния нрав.
- Тя е по-добре. Щях да се изправя срещу Дийн Съмърс заради нея.
- Кой е това?
- Той идва на вечеря на всеки няколко седмици. Сигурни сме, че той е почитател номер едно на Сатана, защото е толкова подъл и зъл.
Той се намръщи.
- Вероятно всъщност не се покланя на дявола, но е кошмарен клиент и супер зловещ. С Мел се шегуваме често с него, тъй като не можем да се скрием в кухнята, когато влезе в закусвалнята. Джоел, собственикът, ни изкрещя един път, когато го направихме. Дийн всъщност влезе с кръв по дрехите си. Каза, че е заклал прасе за храна, но решихме, че той жертва хората на някакъв олтар. Нито една от нас не искаше да го обслужва, тъй като е достатъчно зле и когато не е напръскан с кръв.
Лаш просто я погледна. Изглеждаше едновременно объркан и обезпокоен.
- Ще разбереш, ако си го срещнал. Няма да се изненадаме, ако някога видим история по новините, че той е сериен убиец. Никой, който го познава, няма да каже какъв хубав човек изглеждаше или колко са шокирани. Горката Мел трябваше да види набръчкания му джуч.
- Какво е това?
- Не го видях, но така Мел нарече неговата пишка. Тя каза, че е набръчкана и малка, като деформиран умиращ корен от някакво болно дърво. Нейните думи, не моите. Това обаче ми направи ужасяващо жива мисловна картина.
- Защо би искала да го види?
- Тя не го искала. Той сам и се изложи на масата, когато тя отиде да му допълни чашата. Мел му го върна, като изля кана с леден чай в скута му. Това момиче не приема никакви глупости. Тя определено ще дойде след мен. Вярата ми в нея е възстановена.
- Искаш тя да ме нападне?
- Не. Искам тя да се опита да те атакува. Това правят приятелите.
Той поклати глава.
- Хора.
- Това е женско нещо. И спри да използваш този тон. Случайно съм от хората, които изглежда не харесваш.
- Не ги харесвам, но ти моята полвинка. Той направи пауза. - Дори и да не мога да разбера начина ти на мислене. Странен е.
- Казва го човекът с легло над девет метра от земята, който скача наоколо, за да се качи там, защото е параноик, че хората са готови да го убият до степен да имат бронирана платформа.
- Това е валидна предпазна мярка. Нападат ни.
- Повече от наясно съм. Бях в ресторанта, когато двама мъже влязоха с пистолети, за да застрелят Сноу и приятелите му. Тези задници искаха имената им в новините. Но това беше в града, без сигурността на НСО. Видях стените, които защитават Резервата, и въоръжените мъже, които ги пазят. Би било самоубийство, ако тези двама задници бяха дошли тук.
- НСО разширява стените ни. Имахме няколко пробиви по време на строителството. Нашите офицери ги хванаха, преди да влязат достатъчно далеч, за да убият някой от нас, но е възможно малка група да стигне до хотела. Не оцелях от затвора в Мерикъл, за да умра сега.
Мери призна, че той има право.
- Може би не си толкова параноик. Тя забеляза начина, по който той каза една дума, почти я изплю. - Имаш предвид Мерикъл Индъстрис?
Той изсумтя.
- Беше ли толкова лошо, колкото четох?
Златният му поглед се присви, прикован в нея.
- Съжалявам. Бях любопитна. Забрави го.
- Ти си моята половинка. Винаги можеш да ми задаваш въпроси. За мен беше по-лошо и за такива като мен.
- Как?
- Някои Нови видове се държаха в стаи с вериги, за по-лесен достъп, когато Мерикъл тестваваха наркотиците. Техниците трябваше да се справят често с тях, така че телата им бяха почистени. Това обиждаше човешките лекари, ако миришеха. Използваха ги и в развъдни експерименти.