Той сведе поглед. - Моите хора бяха държани в клетки и ни миеха с маркуч веднъж седмично като зоологически животни. Не мога да чета или пиша по начина, по който повечето видове могат. Мерикъл е преподавала на другите видове, за да могат те да проверят умовете им, когато са тествали наркотиците върху тях. Стреляха ни със стрелички, когато искаха да тестват наркотик на моя вид. Ние бяхме тези за еднократна употреба. Умовете ни бяха без значение. Наркотиците, които ни даваха, бяха такива, които или ни убиха ... или не. Така бяхме използвани. За да се тества дали едно лекарство може да убие или не. Много от нас умряха.
Това я ужаси.
- Съжалявам, Лаш. Тя се приближи до него, бяха седнали на тревата до фонтана. Протегна ръка и я сложи на бедрото му.
Той я погледна. - Уча се да разпознавам номера, за да използвам телефона. Той дръпна палеца си към вратите. - Поставиха ми снимки на мои приятели и номерата, които да набера, за да ги достигна. Гледам ги и натискам съответстващите на телефона.
- Това е доста умно.
- Мерикъл не ни водеха женски видове, с които да се размножаваме. Е, освен ако не броиш един път, когато ми донесоха истинска лъвица, мислейки, че ще я кача.
Устата й се отвори. Тя не можеше да си представи ужаса и това я остави безмълвна.
- Аз отказах. Все едно някой да те помоли да споделиш секс с истинско животно. Това ме разболя. Техниците щяха да ни държат гладени ако не направихме това, което искаха, и те го приложиха към нас - с нея в клетката ми. В крайна сметка тя огладня и загуби страха си от мен. Не исках да й причинявам вреда. Опитах се да я запазя спокойна ... но тя атакува. Трябваше да й счупя врата, за да не ме убие. - Изстреляха ми стрела, в която имаше електричество като наказание, и прекарах така дни, изпращайки електричество в мен много пъти. Аз вече страдах. Чувствах дълбока вина. Лъвицата просто се опитваше да оцелее, следвайки инстинктите си.
Той разбиваше сърцето й. Тя продължи инстинктивно и седна на скута му, обвивайки ръце около врата му.
- Толкова съжалявам.
- Не си ме застреляла или вкарала тази лъвица в клетката ми. Знам, че не всички хора са като онези от Мерикъл.
- Съжалявам, че си имал толкова тежко минало. Това е всичко. Животът може да бъде супер несправедлив.
Той я обгърна с ръце.
- Харесваш ме.
Отричането беше на върха на езика й ... докато не видя щастливото изражение на лицето му.
- Правя го.
- Ти си моята половинка. Кажи го.
- Сега си насилваш късмета.
Той се засмя.
- Харесваш ми, Мери.
- Започвам да те харесвам.
- Както и моят член. Много съм възбуден.
Тя поклати глава, опитвайки се да не се смее.
- Имаш еднопосочен ум.
- Наслаждавам се на сексa с теб. Ето защо те задържам.
Това помрачи настроението й, когато тя си спомни предишния им разговор.
- Дори да не съм твоята вълшебна вагина?
Той я придърпа по-близо.
- Казах, че можеш да бъдеш това за мен.
Тя почувства, че ревността надига глава в нея.
- Коя беше тя?
Той я обърна настрани в скута си и я наведе малко назад, за да я погледне в очите.
- Дразни ли те мисълта, че някаква жена ме държи, а ти не? Кажи ми истината.
- Непрекъснато ми повтаряш, че искаш да стана твоя половинка, но никой не иска да бъде втори избор за един мъж. Отказвам да бъда сравнявана с друга жена. Вече имах такова гадже веднъж. Караше ме да се чувствам скапана и ме това ме разкъса. Обичах го, но той излетя в мига, когато чу, че бившата му приятелка е подала молба за развод от мъжа, за когото се е омъжила вместо него. Той отлетя обратно за Ню Йорк, за да се опита да я накара да излиза отново с него.
Той изръмжа.
- Все още ли го обичаш?
- Не. Сега усещам само гняв и малко отвращение към себе си, защото знаех, че това не може да свърши добре веднага щом разбрах, че той все още е емоционално свързан с бившата си. Бях безнадеждно наивна и вярвах, че мога да го накарам да ме обича повече.
- Има ли мъж, когото обичаш сега?
- Имам лош късмет с мъжете. Това е заради типа мъже които ме привличат. Те не са от мъжете, които са добри за мен. Мел е привлечена от лоши момчета. Аз съм привличена към егоцентрични никаквци.
- Обясни.
- Те са мъже, които не са в състояние да обичат никого повече, отколкото обичат сами себе си. Всичко е свързано с тях и какво могат да извлекат от жената. Те преминават към следващата, веднага щом почувстват, че са взели всичко, което искат.
- Не ми отговори. Има ли мъж, когото обичаш?
- Не. Тя би могла да каже това честно.
- Добре. Той смекчи тона си. - За мен няма вълшебна вагина, Мери. Споделих секс с няколко женски видове, но не исках да ги задържам. Искам да задържа теб.