Докато един ден най-неочаквано, слизайки от петия етаж с някаква напарфюмирана дама, той откри, че е юни и че идва лятото, и се почувства ужасно добре. И как плавно само спря асансьора на партера и как леко се олюляваше кабината — също като миналата година, и колко приятно ухаеше дамата. За бога, нищо на света не можеше да му попречи да прилага своето гимназиално образование. Около средата на август той влезе в блестяща форма — достигаше прецизно етажа, прецизно плъзгаше ръка по вътрешната врата, кимваше любезно с глава към пътниците и поддържаше най-непринуден разговор за времето и какво ли не още. Асансьорът се спускаше плавно, градът бе малък и прекрасен, времето — топло, а самият той — едва ли не световен шампион по всичко.