Той бързо се обърнал и видял пред себе си Велзевул.
— Кой си ти?
— Дяволът — отговорил Велзевул и се поклонил.
— Хайде де! Сигурно се шегуваш! — казал недоверчиво Орача.
— Моля, моля — изпъчил се Велзевул и за по-голяма убедителност в очите му припламнали зелени огънчета.
— Какво искаш от мен? — попитал Орача.
— Реших да променя начина си на живот. Омръзна ми все да проклинам и да мразя. Искам да погледна с други очи на живота. — И зелените огънчета в очите на Велзевул станали розови. — Моля те, научи ме на приятелство — казал той и паднал на колене.
— А с кого имаш намерение да се сприятелиш? — попитал със страх Орача.
— С моите другари от ада — отговорил Велзевул.
— Е, това е нещо друго — успокоил се Орача. — Само че как да ви научи човек вас дяволите?!
— Ти само сподели своя опит, а аз ще се постарая да го усвоя. Разкажи ми как започна приятелството при вас и как продължи по-нататък.
— Помня като сега как аз и моите трима приятели се срещнахме … — започнал да разказва Орача.
Като свършил, Велзевул попитал:
— Значи така дружите вие четиримата?
— Да, така — отвърнал Орача.
— А кой сред вас е най-главният?
— Никой.
— Как така? Без главен не може! Ето ние — дяволите — също си имаме един, който е най-главен. И ангелите също си имат.
— А при ангелите кой е най-главният? — попитал Орача.
— Господ, разбира се. Но какво да говорим за Господ или за дявола. Виж гъските, които летят — и те имат най-главен, който да ги води!
— Хайде, хайде, стига си дрънкал — намусил се Орача.
— Добре де! — рекъл дяволът. — Но трябва да ти кажа, че твоя хляб го ядат и Ковача, и Шивача, и Обущаря. Ти даваш хляб на всички и затова трябва да си най-главен сред тях.
— Хм — замислил се Орача. — Това, което казваш, е истина.
После седнал на леглото, свалил единия си ботуш и казал:
— Как не се сетих за това по-рано? — и свалил и другия си ботуш.
А в това време Велзевул и малкото дяволче били вече на покрива на къщата, в която живеел Шивача. Бързо се спуснали в комина. Велзевул излязъл от огнището, седнал важно на един стол в стаята и казал:
— Ето че вече няма да шиеш панталони! И хляб няма да има.
— Това пък защо? — попитал учудено Шивача.
— А кой ще сее без панталони? Без панталони животът просто свършва! Така че всичко зависи от теб, човече! Ти шиеш панталони за всички, затова си най-главният сред тях!
Шивача седнал на леглото и обул единия си ботуш.
— Как не се сетих за това по-рано! — рекъл той и обул и другия си ботуш.
След това дяволчето и Велзевул отишли при Обущаря и го убедили, че той е най-важният. Останал им само Ковача.
Доволни от свършеното, забързали и към неговата къща. Вмъкнали се през комина и го дочакали да се върне.
— Браво, браво! — извикал Велзевул и започнал да ръкопляска.
— Това пък какво е? — учудено попитал Ковача.
— Аплодисменти! — отвърнал Велзевул. — Защото твоят труд е най-тежък. Излиза, че ти си най-главният.
— Че каква ми е ползата от това?
— Първо… — започнал Велзевул.
— Само че говори по-силно, защото не чувам добре — казал Ковача.
— Първо!… — извикал Велзевул.
— Изобщо не те чувам! Изглежда, нещо е влязло в ушите ми — казал Ковача и тръснал глава.
— Казвам, първо! … — изкрещял Велзевул направо в ухото на Ковача.
— Първо, сега няма да можеш да се измъкнеш! — рекъл Ковача и хванал Велзевул за опашката.
Велзевул се ококорил от изненада, дръпнал се, но не можал да помръдне.
— И второ, няма да можеш да се измъкнеш — разсмял се Ковача. — И трето… А, ето че все пак успя да се измъкнеш — и погледнал опашката Ковача, която била останала в ръката му.
— Моля те, върни ми опашката! — завайкал се Велзевул.
— Няма да ти я дам — казал Ковача и размахал опашката.
— Не мога без опашка, скоро ще се женя — едва не се разплакал Велзевул.
— Нищо, ще си останеш ерген — отвърнал Ковача.
— Дори и да не се оженя, пак е лошо без опашка. Моля те, бъди човек и ми върни опашката. Ще ти служа вярно — обещал Велзевул.
— Съгласен съм — рекъл Ковача. — Ще ти върна опашката, ако изпълниш три неща.
— За една опашка да свърша три неща? — попитал през сълзи Велзевул.
— Иначе ще си останеш без опашка — отвърнал Ковача и свъсил вежди.
— Добре, добре, съгласен съм — изхлипал Велзевул.
— А къде да те намеря, щом ми потрябваш? — попитал Ковача и пъхнал дяволската опашка в джоба си.
— Трябва само да свирнеш и аз ще бъда при теб — едва промърморил Велзевул и се отправил към огнището.
— Точно в единадесет ще бъда при Орача! — извикал след него Ковача.