— Ох, мамо! — почнал да й се оплаква той. — Много на зле ми тръгна. Разбойници ме нападнаха по пътя и ме обраха: всичко ми взеха, но най-много жаля за кесията. Сега ми трябват пари да наема потеря, та да настигнем разбойниците и да си върна кесията.
Майка му му казала:
— Много пари трябват, сине, та да наемеш потеря и да храниш толкова хора; па и всеки няма да се съгласи да тръгне по такава опасна работа. Но ето един пръстен, останал от баща ти. И той има вълшебна сила: туриш ли го на десния си палец и почнеш ли да удряш с ръка по дясното коляно, ще излиза войска дотогава, додето спреш. А туриш ли го на левия палец и удариш ли по лявото коляно, каквато и войска да стои пред тебе, отведнъж ще изчезне. Хайде вземи го, па друг път си отваряй очите!
Вдовицата дала на сина си малко пари, защото виждала, че не умее да пести, та колкото и да му даде, все ще ги пропилее, а той яхнал коня и се запътил за столицата. Спрял се на едно високо място, отдето целият град се виждал като на длан. Там си турил пръстена на десния палец и почнал да удря по коляното. Наизлизала като изземи войска — все по-многобройна, въоръжена от глава до пети. Цялото поле около града се изпълнило с войска. Царят през това време гледал от една кула на двореца към полето. По едно време — що да види? — многобройно войнство бликнало по полето като скакалци; цялата земя почерняла от хора, а конници току препускали насам-нататък. Той се уплашил и почнал да се окайва:
— Ох, аз, клетникът! Какво да правя сега? Отде се взе толкова много войска и чия е тя? Кой е тоя цар, който я е повел срещу мене, и отде да намеря войски да се бия с него?
Царската дъщеря рекла на баща си:
— Не бой се, татко! Аз ще се пременя в най-хубавите си дрехи, па ще отида да посрещна тоя цар и да го запитам какво иска от нас, та е повел тия войски. Защо ми е хубост, ако не мога с нея да смиря гнева на един мъж?
Тя се облякла добре, качила се в колесница, впрегната в четири коня, и поръчала да я откарат, дето е войската. Момъкът, като видял, че царкинята иде сама при него, накитена и пременена като невеста за сватба, си помислил, че е дошла да му се предаде и да го вземе за мъж. Щом слязла от колесницата, момата му се поклонила като на цар. И той слязъл от коня и й се поклонил. Тогава тя го познала, че е същият глупак, когото по-рано излъгала, та му взела вълшебната кесия. А той се омаял от хубостта на царкинята и не знаел какво да каже: само стоял и я гледал: в тия дрехи тя му се сторила дваж по-хубава, отколкото първия път. Момата рекла:
— Ако си дошъл за кесията, ще ти я дам. Не само кесията — а и мене самата вземи и ме отнеси там, отдето си дошъл! Не мога само да разбера как си довел толкова войска.
Момъкът повярвал, че хубавицата наистина го иска за мъж, та от радост дори се забравил. Той седнал до нея в колесницата и почнал да й разказва за силата на вълшебния пръстен. Тя пак се престорила, че не вярва, и поискала сама да изпита пръстена. Щом го взела, тя си го турила на лявата ръка и ударила по коляното с китка. Войската изведнъж изчезнала. А царкинята плеснала на момъка такъв плесник, че той паднал от колесницата. Додето се опомни, момъкът видял двама от царските стражи, че летят с коне към него; те го хванали, вързали му ръцете отзад, покачили го на неговия кон и препуснали заедно с коня му.
Три дни и три нощи го мъкнали, докато го извели извън това царство. Той се намерил в една пуста планина сам-самичък, вързан на едни скали. Стражите били отвели със себе си и коня му. Дълго се въртял момъкът гладен и жаден, извивал се като змия, докато успял някак си да си освободи едната ръка. Развързал се и тръгнал да търси вода и нещо за ядене. Намерил в дола едно изворче, та се напил, а за ядене нямало нищо друго освен диви круши и киселици. Ял, каквото намерил, и се губил дълго време из планината, докато стигне до някакво село в низината. Примолил се на едни хора да го нахранят и да преспи у тях, а той да им върши, каквото може. Тъй ходил от село на село, работил, както го учела нуждата, докато стигнал най-после одърпан, окъсан и изгладнял у дома си.
Видяла го майка му на какъв ред е и почнала да плаче и да го пита що е претеглил, та се връща вкъщи такъв окаян. Той и сега не й казал истината, защото го било срам.
— Ох, мамо! — почнал да се оплаква синът. — Недей ме пита, че моите тегла нямат край! За да стигна по-скоро до онова място, дето се скриха разбойниците, и да ги подгоня с войската, която щеше да се появи, щом си туря пръстена, качих се на един кораб. Но по пътя като излезе една буря, като зареваха едни силни ветрове, като се вдигнаха до небето едни вълни… Корабът се удари в една скала и стана на късове: всички се издавиха, само аз се отървах, но пръстенът ми падна в морето и там остана. Кажи ми сега, мамо, как да си взема кесията от онези проклети разбойници! Друго ми не трябва.