Царските слуги се затекли, та казали на царя. Той заповядал да му доведат ябълкаря. Отвели му го. Царят му дал сто жълтици и купил ябълките, а ябълкарят, щом излязъл, изгубил се — никой да го не види и чуе.
Вечерта царят събрал семейството си на вечеря. Дошла царицата, дъщеря й и три момченца, братчета на хубавицата. След вечеря царят заповядал да донесат ябълките. Всички се израдвали, като видели пресни ябълки, току-що откъснати. Изяли по няколко, а малките деца отведнъж се развикали:
— Я вижте какви хубави рога има татко — като на елен!
Царят, царицата и дъщеря им се спогледнали и що да видят — всичките били с рога! Вкаменили се на мястото си.
— Ето — рекъл царят — какви излязоха тия проклети ябълки! Да зная де е онзи хитър ябълкар, ще го насека на късове!
И той извикал веднага най-верния си слуга и почнал да му се кара:
— Кой от вас доведе оня човек с ябълките? И защо не опитахте тия проклети ябълки, преди да ми ги дадете? Ето, че пораснаха на всички ни рога! Главите ви ще взема, ако не отидете веднага да намерите ябълкаря и да го доведете при мене.
Слугата гледал изплашено царя — рогат като елен — и не знаел що да каже, за да се оправдае. А царят, като се боял да не би да се разнесе по града, че той и семейството му са станали рогати, забранил на слугата да казва комуто и да било за тая работа. Той му поръчал да тури стража пред вратата да не би някой да влезе, та да ги види с рога.
Голяма била мъката и на царя, и на царицата, и на дъщеря им. Царят се тюхкал и викал:
— Какъв цар съм сега аз? Цар с рога: де се е виждало такова чудо! Ако узнаят хората, че на царя са порасли рога, къде ще мога да се скрия от срам? А не мога вечно да стоя затворен…
Царицата също се окайвала:
— Ох, каква беда ми дойде до главата! Царица с рога — като някоя крава… Да не смея да се покажа пред хората…
Но най-тежка била скръбта на царкинята. Тя току се гледала в огледалото и викала с гняв и злоба:
— Ах, да зная само кой ми е нагласил това — със зъби ще го разкъсам! Всички ме смятаха по-рано за най-хубавата на света, а сега какво ли биха рекли момците, да ме видят с рога? От гаври и подбив няма един спокоен миг да видя.
Слугата отишъл да търси ябълкаря, но не можал да го намери никъде: оня сякаш под земята бил потънал. Разгласили по цялото царство — ако някой знае къде е човекът, който е продавал пред двореца ябълки, да го доведе: голяма награда ще получат и двамата. Но никой не се обаждал отникъде. Повикали и придворния лекар. Той отишъл в двореца и с почуда гледал рогатото семейство. Царят му казал гневно, че ако не го излекува за десет дни, ще му отсече главата. Затворил го в двореца, в стаите, дето се бил отделил със семейството си, и не го пущал навън; страх го било оня да не каже някому, че царят има рога. Лекарят ги лекувал, с каквото знаел, де що имало билки и церове за разни израстъци, все им давал да пият, но рогата не само не се изгубили, а станали още по-големи и толкова се разклонили, че рогатите хора вече не можели да легнат; трябвало да спят седнали или прави. Десетте дена се минали: никакъв лек не помогнал. Царят се разсърдил и заповядал да убият придворния лекар. Сетне поръчал да обадят по цялата царщина, че царят е болен и който го излекува, ще получи от него, каквато награда пожелае. Разгласили повелята. Почнали да идват един през друг лекари и да лекуват царя. Той вземал на всички главите. Разчуло се навсякъде, че който лекар влезе в двореца, не излиза оттам. Хората се уплашили; никой не идвал вече в двореца и който казвал по-рано, че е лекар, сега се криел и разправял, че не разбира нищо от лекуване. Дори мнозина лекари побягнали от това царство от страх да не би силом да ги отведат в двореца да лекуват жестокия цар.
През това време ябълкарят си живеел в града при една бедна бабичка и чувал за всичко, което ставало в двореца. Порасла му била дълга брада, та никой вече не можел да го познае. Един ден той се облякъл в нови дрехи, турил си висока шапка и отишъл в двореца. Казал на царедворците, че иде от далечна земя: лекар бил.
Отишли при царя и му доложили, че някакъв лекар е дошъл от далечни земи да го лекува. Онзи поръчал да го пуснат веднага при него. Влязъл преоблеченият ябълкар и като прегледал царя, рекъл му:
— Рогати хора има много по нашата земя, отдето ида аз. Мнозина съм излекувал. И тебе ще излекувам, та ще ти се скрият рогата, като че никога не си ги имал. Но това ще отнеме около месец време.