— Не месец — рекъл царят, възрадван, — и година да ме лекуваш, пак съм съгласен: стига да ме отървеш от тоя голям срам! Излекувай ме, а пък аз ще ти дам всичко, каквото поискаш. Дори дъщеря си съм готов да ти дам и половината царство.
— За наградата — рекъл знахарят — ще си поприказваме сетне. А сега да приготвим цяр. При себе си аз нямам прибори, та ти ще ми донесеш, каквото се намери в двореца — и то с едно условие: до каквото се допра, то ще бъде мое.
— Добре — казал царят.
Лекарят поръчал да му донесат една кесия: в нея да бърка лека. Донесли една — позлатена, окичена с елмази и сребро, но той я не щял.
— Тая не става — рекъл, — намерете кожена, без украшения! Търсили, носили какви не кесии, но знахарят не харесал ни една. Най-сетне царят намерил кесията, която царкинята била отнела с хитрост от момъка; момата за нищо на света не искала да си даде кесията, но баща й не щял и да чува: взел я и — право при знахаря.
— Става ли тая кесия? — запитал го. — Друга вече няма в целия дворец.
— Става — рекъл знахарят и взел кесията, па почнал да туря в нея разни билки, колкото за лице. — Дайте сега една пръчка — да разбъркаме лека!
Почнали да носят пръчки. И те все не ставали. Царят намерил пак под възглавницата на дъщеря си вълшебната пръчка. Момата плакала, молила баща си да й я не взема, дърпала я от ръцете му, но той се правел на глух: взел я и я занесъл на лекаря. Онзи почнал да бърка лека. Сетне поискал пръстен — да цеди лекарството през кърпа. Кърпа той си имал, трябвало да му намерят само пръстен. Пак почнал да избира: кой пръстен широк, кой тесен, кой тежък, кой лек, не харесал ни един. Царят намерил пръстена, с който момъкът бил извикал войските. С какви усилия го изтръгнал от ръцете на дъщеря си — само той си знаел. Знахарят пъхнал през пръстена кърпата, навил й краищата около него, налял в кесията вино и се приготвил да цеди лекарството, но му дошло на ум, че няма чаша, дето да го изсипе. След като опитали много чаши, останала само онази, с чиято помощ се извиквал черният слуга. Ще не ще, царкинята дала и нея. Прецедил знахарят лекарството, в което бил надробил скришом една смокиня и поискал от царя да му даде огърлица — да брои колко капки да му капне от лека.
— Това лекарство — рекъл — е много опасно. Ако не са точно преброени капките, рогата не само не ще изчезнат, но може и опашка да порасте на човека.
И с огърлицата станало същото. Лекарят прегледал най-скъпите огърлици на царицата и на дъщерята, но не харесал никоя от тях. Царят пак отишъл да рови в стаята на царкинята. Намерил оная огърлица, дето правела човека невидим. Момата пак я не давала: плакала, кършила ръце, молила се. Но царят не слушал: дърпал огърлицата, та щял да я скъса. Тогава царкинята рекла на баща си:
— Татко, чуй само каква сила се крие в тази огърлица: тя прави човека невидим. Бива ли такова вълшебно съкровище да дадем на оня знахар?
— Не ща и да чувам! — викнал гневно бащата. — Що ми струва да съм невидим, когато, след като снема огърлицата, няма да снема с нея и рогата?
И отнесъл огърлицата на момъка. Знахарят почнал да брои с една ръка зърната, а с другата да налива от чашата в друга чаша.
Накапал десетина капки, долял вода и дал на царя да пие. Царят с трепереща от нетърпение ръка изпил питието — и след малко извикал толкова радостен, че и царицата, и княгинята, и децата се затекли да видят чудото: рогата му били намалели на една третина. Зарадвали се всички, че се намерил знахар да лекува рогати хора. Най-много се радвала царската дъщеря: тя вече прежалила всичко, що бил взел от нея баща й, за да го даде на сръчния лекар.
Момъкът лекувал по тоя начин царя един месец, докато го излекувал. Сетне почнал да лекува царицата и децата. И тях излекувал. Когато дошло ред до царската дъщеря, той рекъл на царя:
— Тия рога са Божие наказание. Вие бяхте грешни, но не дотам и лекарството скоро ви помогна. Но ето че на царкинята не помага. Дадох й веднъж да пие от лековитата смес, но рогата й не намаляват.
А той й бил сипал вода с разни билки, но не бил надробил в нея от смокините. Царят повикал тогава дъщеря си настрана, па й казал:
— Дъще, видя ли как ни излекува тоя учен лекар всички до един? Само твоите рога стоят и той казва, че тъй ще си останат, защото си била много грешна. Кажи ми какви грехове имаш!
Момата почнала да плаче, но не искала да признае на баща си нищо. А той настоявал — всичко да му разкаже, та дано й бъдат простени греховете. Най-сетне княгинята разказала на царя за коварството си, а той извикал знахаря и му казал, че дъщеря му била наистина извършила една неправда на някакъв млад човек, но сега сърцето й се късало от мъка, като си спомнела за това.